11
Ян.
Намерен папагал
Това е в близост до Руски Паметник.
Ако някой си го познае/намери ще бъде радостно.
11
Ян.
Клош Арт 49, in the closet
Скок право в кофата.
09
Ян.
С колелце зимъска
Зима, зима, колко да е зима?
Днес времето беше толкова благо и топло, че за първи път в живота ми се случи да кръстосам с колело Витоша планина на 9-ти януари.
Удоволствието се засилва като гледам какво е времето в централна Европа, зима, зима, яка зима.
Речено-сторено.
Тук на тази зелена пейка следва традиционен финален чек на по-важните неща, спирачки, скорости. Няма да се убиваме, а ще караме все пак.
Ще караме, ще караме, ама работата не става без бутане. Поне не за всички… А калта в картинката усложнява процеса с въртенето, така че трябва и да се бута.
Всъщност не бутането, а калта се оказа най-голямата ни заблуда. Защото, още не се бяхме срещнали с нея.
Колелото на колегата, което е удивително чисто. Засега.
Ето как изглеждаха нещата след едно леко спускане в калта.
Гледката е супер. А карането с толкова кал по колелото несъмнено придава допълнителен чар на планинския колоездач.
Въпреки огромното количество кал все още успявах да спирам. При тези условия обаче си пролича, защо много често, така случайно или не, по-скъпото е по-хубаво.
В един момент горе времето се промени и дойде студа, което доведе две много важни последствие със себе си.
Едното напомни, че двете ми тениски и леката връхна дреха за тичане отгоре определено бяха недостатъчни.
Другото беше замръзването на вилката ми, което по камънаците направо ми чупеше китките на моменти.
Всички колела изглеждаха така, малко сняг и повече кал.
Минахме и през няколко рекички. Когато ми стане студено и се намокря си мисля за Bear Grylls и ми става топло.
Това се казва заклещване, камъни и ледена водичка. На някои места не колелата носеха нас, а обратното.
Тука сме някъде по средата, накаляли сме се, ама малко.
За тези от вас, които се чудят какво ще правят утре, отидете на Витоша, времето ще бъде добро и е безплатно.
09
Ян.
Бегематично 24 – Краят на дърветата
Драги читателю,
сега ще ти покажа как Столична Община отсича и кастри дървета с едрогабаритна техника.
Днес получих следния потресаващ снимков материал с кратък текст.
Ето текста, който получих от този безкрайно изумен читател…
Искам да споделя откритието, което ме споходи току-що!
Искам да ви покажа края едно дръвче, което посадих преди 35 години. Днес бе последният му ден. Падна в неравна борба с програмата по „окастряне“ на столичните дръвчета на Столична Община заедно с още 40 свои събратя на ул. Парчевич в центъра на София.
Цял ден се чудих какво е стояло зад тази идея да се унищожават здрави и живи дървета, питах се защо на никой не му пука, добре че ми попадна едно проучване, според което София е на предпоследно място от столиците в Европа по озеленяване, след нея е само Киев…
Еврика!
Осъзнах че днес цял ден сплотено общината и обществото са се борили да изместим Киев!
Ура и напред братя!
P.S.: Не мога да го обясня на сина си само… Той гледа тъжно през прозореца и само ми казва, че като порасне голям ще стане кмет само за малко, да засади нови дръвчета и да сме на първо, а не на последно място, а не да прави като леля Пън-дъкова.
Ето снимките:
Който не си е преместил колата не печели извозване с паяк, а счупено задно стъкло. Да живее застраховането.
Синът на читателя, който ме застреля електронно с този текст и пиксели, наричал г-жа кметицата Пъндъкова вместо Фандъкова.
Когато го попитал защо, детето отговорило – защото оставя пънове…
Мда, определено изглежда гнусно. Според някои мои приятели това било нормално и така се правило.
Целта била да израснат нови, малки и сладки коронки.
Аз не разбирам и не мога да взема отношение. На мен просто ми изглежда гадно.
Знам обаче, че в блогосферата има много хора вълнуващи се на еко теми, моля някой да обясни целия процес по отсичане и кастрене на дървета.
Нормално ли е да се режат толкова много?
Така ли се прави?
Очаквам някой, който разбира от тези неща, да се включи, за което благодаря!
08
Ян.
-8%
За пръв път виждам така да се рекламира заведение за хранене, с процентова отбивка от цената на предоставяните услуги.
Ясно е – китайците завладяват света стъпка по стъпка. Като промоцията удари -20% сигурно ще свърши кризата, а китайската икономика ще доминира окончателно.
След като Китай окончателно завладее света google ще бъде достъпен само през google.cn, цялото вредно съдържание ще бъде премахнато, нещата ще си дойдат на мястото.
Facebook, twitter и разнообразието услуги в интернет ще останат само като смутен и блед спомен, с Китай ще е доста по-лесно: или ползваш услугата или не ползваш.
08
Ян.
Ретро Opel Kadett
Ретро колите са като старото вино, по-хубави и по-скъпи.
Изненада!
08
Ян.
Седмичен обзор
Тази седмица не може да се оплачем от липса на събития, снежна изненада, убийство и други, търкани, търкани теми.
Понякога имам усещането, че българските ни проблеми са като онзи лаф със сапуна, толкова ги дъвчем и търкаме, ама това не е сапун да се изтърка…
Няма да пиша за снега, нивото на река Дунав и за убийствата, ясно е, че повечето масови медии гладно чакаха нещо да се случи, за да имат съдържание, онова нещо, което се опитват да ни продават вестници, телевизии, радия и страници.
За да съм по-точен този път не беше точно като другите. Особено за снега. И за изненадата. Чудиш се каква беше разликата ли?
Ами този път започна да вали в 7 часа сутринта, по-коварен номер времето нямаше как да спретне на злощастните общини и на фирмите чистачи.
До преди снега и убийството медиите всички в един глас ни занимаваха с безсмислени изчисления колко изхарчил българина по празниците и брояха колите на входа на София.
Понякога нашите телевизии са толкова тъпи, че ми иде да си пусна някое любимо радио предаване и да гледам радио.
Но замълчи, сърце…
Какво друго тази седмица? Забелязвам, че едни и същи неща се повтарят с началото на изминалата година. Въпреки новото управление. С новото управление.
Сега малко за митническата суматоха, която Еленко умело успя да създаде. Определено има нужда от такива текстове, а както се оказва, само в последните 3 години има поредица от такива сигнали.
Чета коментарите и масово не вярвам на очите си, доста хора остават с впечатление, че пазаруването онлайн било абсолютен кошмар. Един пич дори благодари, че са му отворили очите, точно преди да си поръча Nokia от eBay.
Факт е, че нещата не са както трябва и пречките са повече от ползите, но в никакъв случай това не е общо правило.
Факт е, че трябва да има митническа реформа.
Факт е, че ние, българите не четем винаги и всичко докрай.
Факт е, че сме нация на омразата и царе на оплюването. Моята рубрика бегематично го доказва, в нея публикувам лоши/хубави български неща, които ми изпращате, досега съм получавал само лоши с много малки изключения.
Но и тук не е толкова важно кой прав, кой крив. Искам да фокусирам вниманието върху приноса на всеки един от нас към разрешаването на даден проблем. В случая 400 души бичат евала на Еленко, че написал добър материал – факт, така е. Еленко си е създал ебаси главоболието, за да отиде да потроши време и нерви, да документира целия този потресаващ процес, да напише статия и да го адресира към тези, които имат компетенции да решат проблема.
Десет души са имали аналогични ситуации и са се постарали да ги опишат, двама-трима дават идеи и препоръки за решаване на проблема, а останалите 300, като от филма, се тюхкат, пляскат, охкат и псуват.
Големият въпрос е:
Какво направи ти, за да пазаруваш по-добре онлайн?
Сега всеки може да се запита, добре де, ти (т.е. аз) какво толкова си допринесъл, освен че и ти хейтваш доста често в блога си?
Аз съм се опитал и продължавам да опитвам да си направя онлайн пазаруването по-приятна дейност, като ясно си давам сметка, че търся по-добри продукти на по-добра цена.
Този основен принцип вълнуваше, вълнува и очевидно ще продължава да вълнува, та поради тази причина и най-вече заради тоталната липса на ясна, структурирана и най-вече полезна информация, с приятели създадохме форум, където споделяме опита си с тази дейност.
Направихме си конкурс за лого, конкурс за име и така се пръкна narmag.info . Да, НарМаг, асоциацията с народния магазин мисля, че е ясна.
Този форум съществува абсолютно и се крепи само на ентусиазъма на неговите 1636 потребителя, които разнищват онлайн пазаруването в 816 теми с над 6000 мнения.
Платежни средства, онлайн магазини, митнически и куриерски магазини, повечето хора описват своя трънлив път, така че, ако някой иска да го извърви да го направи по-гладко.
Оставям ви домашно до следващия път, нека всеки да си помисли как да направи живота си и този на ближния една идея по-лесен, отколкото триумфално да пляска във виртуалния ъгъл.
С пляскане не става, трябва и акъл, така че вземете се в ръце и започвайте да променяте нещата около себе си.
Трябва да скъсаме най-после с идеята, че едни хора идват и ти оправят всичко. А докато това се осъзнае от повече хора, narmag.info ще продължава да работи за сметка на съня на една шепа хора. Въпреки пляскането.
Loading tweets...