С колелце зимъска

От velqn|Общи|7 Мнения

Зима, зима, колко да е зима?

Днес времето беше толкова благо и топло, че за първи път в живота ми се случи да кръстосам с колело Витоша планина на 9-ти януари.

Удоволствието се засилва като гледам какво е времето в централна Европа, зима, зима, яка зима.

Речено-сторено.

Тук на тази зелена пейка следва традиционен финален чек на по-важните неща, спирачки, скорости. Няма да се убиваме, а ще караме все пак.

Ще караме, ще караме, ама работата не става без бутане. Поне не за всички… А калта в картинката усложнява процеса с въртенето, така че трябва и да се бута.

Всъщност не бутането, а калта се оказа най-голямата ни заблуда. Защото, още не се бяхме срещнали с нея.

Колелото на колегата, което е удивително чисто. Засега.

Ето как изглеждаха нещата след едно леко спускане в калта.

Гледката е супер. А карането с толкова кал по колелото несъмнено придава допълнителен чар на планинския колоездач.

Въпреки огромното количество кал все още успявах да спирам. При тези условия обаче си пролича, защо много често, така случайно или не, по-скъпото е по-хубаво.

В един момент горе времето се промени и дойде студа, което доведе две много важни последствие със себе си.

Едното напомни, че двете ми тениски и леката връхна дреха за тичане отгоре определено бяха недостатъчни.

Другото беше замръзването на вилката ми, което по камънаците направо ми чупеше китките на моменти.

Всички колела изглеждаха така, малко сняг и повече кал.

Минахме и през няколко рекички. Когато ми стане студено и се намокря си мисля за Bear Grylls и ми става топло.

Това се казва заклещване, камъни и ледена водичка. На някои места не колелата носеха нас, а обратното.

Тука сме някъде по средата, накаляли сме се, ама малко.

За тези от вас, които се чудят какво ще правят утре, отидете на Витоша, времето ще бъде добро и е безплатно.