Прекрасен снежец се трупа навън за радост на всички любители на зимни спортове и за ужас на тези, които трябва да го чистят.
Не можах да си спомня кога съм виждал за последно толкова много сняг в града, затова запретнах ръкави и участвах в изработването на ето този снежен човек.
За тези, които са наясно, но са забравили тук са спецификациите на T-Mobile HTC HD2. Припомням само, че американската версия има 1Gb вътрешен ROM (2 пъти повече от EUR HTC HD2) и 128Mb по-вече RAM, 512Mb като цяло. Именно голямата вътрешна памет позволява пълноценно инсталиране на Android без използване на допълнителни дялове за swap.
За тези, които тези детайли не ги интересуват, просто трябва да знаете, че този смартфон работи дяволски добре.
P.S. Телефонът е с оригинална кутия и аксесоари, а отгоре има screen protector, така, че на практика екрана няма нито една драскотина. Освен това, той трудно може да се надраска.
Цена: 420 лв. Местонахождение: София Изпращане на Еконт: Да, за моя сметка Връзка с мен: Email или коментар под статията
Още когато Eric Schmidt е бил в борда на директорите на Apple. И когато през 2007-ма година Apple пуска iPhone, а смелчаците от Google са крояли планове да завземат света на смартфоните.
Малко предистория преди да кажа какво ме разочарова.
Помня първата версия на Android. Едва към версия 1.5 Cupkake успях да го подкарам на XDA Orbit 2. Тогава успях да събера само обилно количество присмех от приятели, които използваха все още вървежния Windows Mobile 6 и iPhone с неговия iOS.
Две години след това, няма спор, че Android устройствата ни заливат. И като Windows Mobile потребител реших да премина на другия бряг.
Тук не мога да не кажа, че за нормалните ежедневни интернет терзания, Android устройствата ми вършат прекрасна работа. Използвам HTC HD2 и Acer Iconia A501 таблет. Никакви оплаквания, макар и двете устройства да вървят със “сготвени” ромове.
HTC HD2, защото така недалновидно беше убит от HTC да работи само с windows mobile 6.5, а Acer-a Iconia-та, с това, че фабричния ром беше под всякаква критика. Например, не можеш да мапнеш NTFS външен хард диск.
Както и да е.
Но едва този уикенд, когато си накупих едни от най-добрите аудио програми за Android разбрах с какво се сблъсквам. Около мен е пълно с Apple продукти и винаги тайно съм завиждал да подкарам нещо подобно на Bebotвърху Android.
Не се оплаквам, има доста добри синтезатори и секвенсъри за Android, но когато става въпрос за жив контрол, тогава трагедията е пълна.
Разчетох се и се оказа, че това е проблем, който Google знаят от две години и половина. Да, Android няма добро API, което да позволява възпроизвеждане/обработка на звук в почти реално време или с малко забавяне(latency).
Французите от Musique tactile са написали доста подробен материал по темата. Jordan Rudess гениалният клавирист на Dream Theater отдавна използва iPhone и iPad за своите концерти. Свири на живо с тези устройства, почти без никакво забавяне. Та от Musique tactile са въпросвали неговите програмисти, защо тези програми ги няма за Android и ето отговора:
The system mixing buffer is where the differences between iOS and Android are most apparent. On iOS, you have the ability to request any buffer size you want, and the OS will give it to you, if the processor is fast enough to handle it. (…) At a 44.1kHz sampling rate, a 256-sample buffer is about 5.8 milliseconds (…) On our latest Android devices, the minimum buffer size is 16384 samples long, which is about 371.5 milliseconds long.
Темата в Google има 1500 звездички. Това е нищо. Осъзнавам, че това е доста специфично условие, но какво от това.
При агресивната политика, която Google провежда е безумно да няма възможност за използване на Android устройства за подпомагане на музикалния процес.
За справка вижте във KVR форума хората какво правят с iPhone/iPad устройства.
Затова заглавието ми е измамата Android. Защото Google са могъщи, а от две години и половина не могат да решат този проблем. В интернет дори има видео материал с разработчици на Google, които казват, че проблемът бил доста “под” Android. Едва ли не, хардуерен.
Е добре, за какво са тези многоядрени супер мощни Android телефони, като дори простия iPhone 2G може да изкара по-добра латенсия от всеки нов Android.
Аз лично като потребител на Google и Android се чувствам обиден и много възможно в бъдещето виждам тотална смяна на мобилните ми устройства.
За какво изсипваме купища пари, като огромния Android таблет е достатъчно добър да върши работата на посредствен субноутбук, но не мога напълно да се възползвам от неговия touch interface за създаване на музика?
Мен това ме вълнува, и много други като мен. Да видим.
Засега мненията са, че проблема е съшия и при ICS.
Чета статията в Капитал за канските усилия на правителството да убеди банките да свалят цената на кредитите, т.е. да намалят лихвите срещу които може да ползваме банкови кредити.
Откровено казано се дивя на случващото се, особено когато нещата са представени като едни елементарни бакалски сметки.
Аз ти дигам рейтинга на държавата, теб ти пада цената на паричния ресурс, давай сега ти да намалиш ливхите.
Няма лошо правителството да се опитва да въведе добра стратегия за икономическа политика, да я следва и изпълнява, но нека да си гледа фиска преди всичко.
Когато си на Титаник, трябва да се опитваш да запушваш пробойната, не да гледаш дупките по другите кораби.
Безплатен обяд няма, не е имало и няма и да има.
Парите в търговските банки са по презюмция частни с изключение на държавни такива, което си е чисто и просто работа на правителството да разполага и да решава с тях.
Ако използвам езика на премиера, то е все едно да обещая на овчаря хубаво и слънчево време, така че да може да пасе добре овците по поляните и те, милите, да са добри, да слушат и да дават по-много мляко и вълна, така че аз да го взимам млякото на по-ниска цена. Но не само това.
И ще ги доим и ще ги стрижем.
Ама както казва Петко Бочаров… да, ама не.
Не съм адския привърженик на банковата система, но тя като всички други системи си има плюсове и минуси. И отново, ако трябва да се върна към популярния език, сякаш съм на мегдана в Банкя, то се сещам какво Левон Х. беше казал преди години в един сутрешен блок.
За да имаме немски лихви, трябва да имаме немска икономика.
И така почти 4 години по-късно отново имам доста добри спомени и малко снимки, които да споделя с теб.
Преди да продължиш надолу нека само да припомня чешката следа до момента.
Kutná Hora, правилното място, на което да те побият готически тръпки. Буквално. Villa Tugendhat в Бърно, която трябва да се изучава в учебниците като едно архитектурно чудо, достатъчна модерна дори 80 години след построяването й. Чудесното моравско наследство под формата на замък- Špilberk.
На последно място малко общи снимки от китното градче Бърно, където шансът всеки пети да е българин е много голям.
Но нека да оставим всичко това на страна и да се върнем в Прага.
Красивите сгради ми бутат шапката всеки път. Не, че аз нося шапка, така че преносно.
Статуя на Franz Kafka
Всички табели на улици изглеждат така, жестоко – червен фон с бял шрифт.
Чехите уважават доброто месо и като видни месоядци консумират много месо. Не искаш да си пожелаваш да си вегетарианец и да попаднеш в Прага. Това представлява една голяма част от коледния базар на площада в стария град.
И все пак, ако си вегетарианец, може да се задоволиш с тези сладки въртели.
Зиме, лете, хората са масово навън.
Гледка от кулата с астрономическия часовник. Човекът, който продава билети беше българин, както и доста хората по базарите.
Красота – малки, тесни и криви улици.
Хората отгоре са като малки мравчици, гледката си заслужава. Входа е 100 крони. 25 крони са 1 евро.
Коледният базар на площада в стария град. Отгоре. Изглежда спокойно дори, но долу е война. Постоянен поток от туристи, щъкащ из всякакви посоки.
Качването в катедралата Свети Вит (St. Vitus Cathedral) също си заслужава. Трябва да знаеш, че витата стълба има 288 стъпала и няма асансьор. Цената – пак 100 крони.
Така се проси в Прага. По-хитрите си постилат дунапрен под колената и картон, ако е мокро.
Ян Хус – легендарна личност за чешката история. Според моите чешки приятели, Ян вкарал страната в дълги граждански войно като резултат от действията си, но не отричат, че това е чешкия аналог на братята Кирил и Методий.
Според Уикипедия Ян Хус е автор на класическата фраза “О, свещена простота.”. Изрекъл е това, когато е бил обречен да изгори на кладата.
Изглед от стария град към двореца в Прага или Prazsky hrad.
Интересно, обществена сауна, насред площада през зимата.
Вацлав Хавел. Пожелавам на всички наши политици да са толкова добри като него в политиката. Толкова, че като се преместят от този свят към един по-добър, хората да си ги спомнят както видях чехите да си спомнят за Хавел.
Старите градски песни, за къде сме без тях? Ето това се казва шлагер, всяка уважаваща себе си нация има такива вечни изпълнения. Всъщност искам да ти разкажа една история, една история за Гошо Хубавеца, един стар лентов магнет и дядо ми.
За да съм напълно коректен в тази история участваше и братовчед ми.
Та тогава ние да сме били на по десетина години. Но въпреки това бяхме отворени и притежавахме няколко касетки с популярни песни, както се казва, това беше толкова отдавна, че 2 Unlimited още не са предполагали какъв хит ще станат с втория им албум No Limit през 93-та.
А пък кой предполагаше, че 94-та ще бием германците и после Данчо ще стане кмет а Боби президент на БФС. Това го няма в Холивуд, може би от части само в Боливуд. Не искам да се отклонявам от темата, а само да прокарам тънка линия през времевия континиум, за да си представиш ситуацията в цялост.
И така, седим ние, в кухнята, и слушаме Гошо Хубавеца, поне това си е супер якия шлагер, в него има доста игра, една мръсна дума и прочие.
Обаче дядо ни много се нервираше от този факт и само организираше саботажи. Един път ще скрие касетката, ама откъде да знае човека, че ние бяхме открили изкуството на презаписа, та така да се каже имахме резервно копие или както е модерно да се казва сега бекъп.
Та вадехме друга касетка и купона продължаваше. Сам се сещаш, че колкото повече купона продължаваше, толкова повече дядо ни се нервираше, на принципа на Мечо Пух, колкото повече, толкова повече.
В един момент той осъзна, че не може да е бори със силата на двойната глава и презаписите, така че започна да пробва различни висшизми. Разбира се, ние всеки път се оправяхме, докато един той той не избесня и… извади ремъка на главата.
После нямам спомен какво се случва, но най-вероятно сме минали обратно на Michael Jackson, та нали сме били деца, Michael Jackson и деца, това е една добра комбинация.
Всъщност в тази история няма нищо толкова необичайно, може би дори толкова интересно. Но не те ли гложди защо дядо толкова не даваше да се слуша тази песен?
Аз не мога да отговоря сто процентово на този въпрос. Имаше едно такова разбиране, че Гошо Хубавеца е песен за възрастни, може би понеже съдържаше една по-екстравагантна дума като парясница.
Предполагам, че думата парясница в тази песен е употребена като разведена жена, а не влага нещо лековато и дори да влага, то не е толкова много.
Бяха интересни времена. И ако едно време изваждането на ремъка от магнета вършеше работа за временна цензура, сега в дебрите на интернет това е слабо възможно.
Ама за какъв интернет говорим въобще тук, та сега децата си гледат Planeta и то HD и си свиркат.
И все пак накрая, подобаващо и като поздрав за целокупния ни народ, само тук… Аз съм Гошо Хубавеца.
Дам, влогър дори звучи по-яко от блогър. Сигурно е заради в-то.
През twitter попаднах на няколко български влогъра (не мога да спра да повтарям влог, харесва ми). Да, оказва се, че не всичко свършва с буквите. Пикселите също има каква да (по)кажат. Да ви кажа честно досега не бях попадал на нещо подобно, след моите скромни опити да пускам видео съдържание. Ще се радвам да греша, така че публикувайте вашите влогове в коментарите отдолу.
Всъщност мисля, че и Ангел Грънчаров пускаше видео, но не знам докъде стигна с това.
В този ред на мисли, попаднах в youtube на Емо, който е влогър и в едно клипче дава информация за други такива.
Прави впечатление, че всички тези хора са млади и са отскоро, така че само времето ще покаже дали са от тук или са за малко.
Нямам идея дали някога ще попаднат на тази публикация, но ето малко опит без пари, който ще ги направи по-добри.
- Почти 2012-та година сме. Ако не дойде края на света, то влог публикациите трябва да са с добро качество на видеото (HD) и на звука.
- Една сносна HD камера или дори уеб такава не е кой знае колко пари, микрофоните и миксерите също на сносни цени
- Хората са взискателни към буквите, какво остава за пикселите
- Сега ме мързи за повече екстри, но за днес последно, съдържанието трябва да уникално и различно, а не просто понеже е на български, значи става
- И сега наистина за последно, един добър влог трябва да изглежда така, сякаш видеата вътре не са правени за кастинг на българско реалити предаване.
Всъщност този последния критерий май е водещ.
В края на деня, супер, че има нови, млади хора, които блъскат пиксели. Казвам го само защото ми е писнало от старите муцуни като мен и останалите още по-стари от мен.
Трябва и е време да се даде път и на младите. Кой блогвал, блогвал :)
Ако си стара муцуна, значи можеш да приемеш шегата.
Мнения