velqn

Как ги стигнахме американците

От velqn|Общи|1 Мнение

Ще се опитам накратко да припомня на широката аудитория хумористично-реторичния въпрос, който терзаеше известния наш български актьор Тодор Колев, как ще ги стигнем американците, от едно негово известно парче как ще ги стигнем?

Как ще ги стигнем американците?
Че и задминем, кога?
Другари, уважаеми дами и господа,
направо се чудя как е възможно това?

Ако си мислите, че сте прочели грешно заглавието на тази публикация, то това не е така, повредата не е във вашия телевизор, а аз съвсем нарочно съм кръстил тази статия как ги стигнахме американците.

Мнозина от вас все още мислят, че трябва да си премеря  температурата, да се поразходя на чист въздух и да изкарам няколко дена на лечебен глад, защото едва ли има нещо, по което да сме ги стигнали американците.

Да, ама не. Жив и здрав да е Петко Бочаров, ако беше патентовал тази фраза, само от мен щеше да събере добри средства, любима ми е и я използвам често.

Сега обратно към темата, как и къде успяхме да стигнем американците, забележете, че става въпрос само за стигане, а все още не за надминаване, макар да не съм много сигурен…

Вече дори и малките деца в предучилищна възраст разбраха, че събитието тази седмица беше изслушването в европейския парламент на българския кандидат за еврокомисар Румяна Желева.

И понеже по тази тема се изляха няколко тона мастило и хиляди клавиатури, аз ще добавя само две неща.

Първото

Предизвикан от острата обществена реакция относно прословутото изказване вчера пуснах елементарно гласуване – Румяна Желева: да или не? До този момент при 105 гласували 85% (89 отговора) са не, а 15%(16 отговора) са да. Разбира се, това са пренебрежимо малки цифри, за да се вземат на сериозно, но все пак показват тенденцията.

По повод гласуването, много добра обратна връзка даде Георги – какво можеш да кажеш, когато и двете страни в спора са проблемни?

Определено изслушването беше двукомпонентно разделено на въпроси за финансовите интереси на Желева и въпроси свързани тясно с ресора, за който трябва да отговаря – международно сътрудничество, хуманитарна помощ и отговор на кризи.

Второто

Всъщност колкото и да се опитат да изкарат изслушването куриозно, това не е прецедент за Европейския Парламент. По куриозен бе факта, че с общи усилия,  Желева и Първанова успяха да стигнат американците. А като представители на мен и на теб и на цялата българска нация, това важи под един знаменател за цялата държава България.

Феноменът, дами и господа, се нарича приятелски огън.

Ако трябва да съм честен, не се вълнувам особено от публичните образи на Желева и Първанова, това е мое гражданско право – да харесвам, да не харесвам, съответно да избирам или не.

Двете дами си устроиха такъв приятелски огън, в който жертва падаме и ние. На бойното поле в Европейския Парламент падна жертва и без това крехкия имидж на страната ни, за която повечето материали в чуждите преси са по подразбиране лоши.

Представителите в ЕП са един вид аватари (по нашумялия филм на Камерън) на своите нации изпратили ги там. А този случай беше по-добре някой да им дръпне кабела на нашите.

След изслушването на Желева и измежду тоновете мастило най-много ми допадна един коментар под статия в dnevnik.bg. Той беше нещо от сорта на нека вашата игра да започне – сега.

Ясно е за всички, че процесите преди и около това събитиe със сигурност бяха добре измислени, кой, как, защо и за какво аз не знам.

Знам само, че отстрани изглежда така сякаш политическата класа на България определено няма в приоритетите си България. Надпартийните идеи и риторика остават предимно по медиите, защото на практика те не се реализират.

Надявам се, че другия път ще настигнем някоя нация с нещо добро.

Да видим.