To в/у кола
Не знам това дали е То по Кинг или лого на група, но все пак любимата ми украсена кола е цветната кола.
Не знам това дали е То по Кинг или лого на група, но все пак любимата ми украсена кола е цветната кола.
Всички знаем каква прелестна гледка представлява фонтана пред Народния Театър Иван Вазов през лятото. След лятото идва есента, отива си лятото, с него си отиват и шумните компании, които всяват смут в уединението на баронесата живееща в близост.
Работници на Столична Община, предполагам, зазимяват градината и така до следващото лято. Сезоните се сменят, сменят се и кметовете, управляващата върхушка, сменят се и спонсорите на съоръженията в градината, кучетата си лаят, кервана си върви и след 100 години, дай Боже, градинката да е още там.
Сменят се също така и кафетата, която лятото ловят клиенти на скъпа бира и воднисто кафе, или на водниста бира и скъпо кафе… все тая.
Какво виждат очите ми, когато днес в разкошен слънчев и леко студен ден, минах през градинката.
Тези забраняващи надписи са налепени навсякъде по цялата ограда на шадравана. Текстът е грижливо написан на ръка, на лист хартия A4, вкаран в найлонов плик и залепен със скоч или както още казват хората, тиксо.
По дяволите, сигурен съм, че да ги бяха напечатали, щеше да им излезе по-евтино. Не съм сигурен кой поддържа шадравана пред Народния Театър в София, но съм сигурен, че това е Шадравана с главно Ш. И съм сигурен, че това е неприемливо.
Но да речем, снизходително, че поддържащите шадравана не са имали време да проявят творчески размах и да облепят оградата с напечатани текстове, сигурен съм, че въздействието пак щеше да е подобно.
Продължавам малко по-нататък, там където лятоска, и младо и старо се събира, за да похортува. Знаете, че там в последните години има разновидности на няколко кафета, в различни форми и съдържания. Но ето на какво се натъкнах, един от баровете изглежда да е зазимен, но как?
Вижте сами, това е на границата на арт инсталацията и на небрежното, кенефно курирано изкуство.
Кофи за смет, над тях метли, оформят нещо като нищо, нищо като нещо, някаква ефимерна ограда, която не знам за какво трябва да служи…
200 метра от тази своеобразна инсталация може да намерите коледния базар… и ето ни сега с весели чувства и с блясък в душата и сърцата, да си пожелаем весела Коледа.
Може би малко късно, но имаш възможност да наваксаш. Става въпрос за сериала House of Cards.
Шоуто има само 1 сезон засега, втория е почти готов предстои излъчване през 2014-та. Това е идеалния момент да почнеш сезон 1, 13 епизода.
Продукция е на Netflix в колаборация с Kevin Spacey, който е и един от главните герои. След Kevin Spacey, не мисля, че има какво повече да добавя. Може би само факта, че бих искал една малка част от тази история да се случваше и в нашата сграда, където съединението уж прави силата.
Уви, българската политическа действителност е толкова далече от това, че дори и 10 сезона да има шоуто, едва ли би съществувал и бегъл аналог.
Но все тая, шоуто е шоу, а действителността е в лайна.
Понякога не знаеш кое е шоу и кое не, тъй като лайната са навсякъде.
Гараж, гневът на древните, хероин и оръжие в мазето.
Абсолютно мога да разбера раздразнението у всеки, пред чиито гараж паркират коли, на нашата територия това май се случва доста често.
Сама по себе си табелата и текста са забавно-иронични, така че попадат в рубриката:
През 2008-ма година група приятели пуснахме ebay-bulgaria.info, онлайн местенце, където споделяхме първите си плахи стъпки в онлайн пазаруването. След много опити и грешки решихме да не откриваме топлата вода всеки път, затова създадохме този форум.
По-късно той прерасна в narmag.info:
Няма да се спирам в детайли за историята, тук може да прочетете как започнахме и как се развивахме.
И така, днес вече сме 4045 регистрирани потребителя. Имаме почти 11 000 публикувани мнения. Всичко останало пътува от големия онлайн сват към България, към бъдещите си нови собственици…
Ако информацията ви е полезна, може да направите дарение по собствена преценка, парите ще отидат за хостинг услуги и поддръжка на форума.
Спомняш ли си „първият“ български таблоид, вестник Шок?
Е, изглежда, че в България „шокиращите“ неща се продават. Значението на думата „шок“ не може да се тълкува едностранно, но е сигурно, че шок-а продава. Вестници, битови стоки, дори военни операции използват шок в своето заглавие.
Не знам маркетьорите какво си мислят, когато създават, одобряват и прилагат такива методи.
Ето и един възможен сценарий загнезден в полу-гениалното съзнание на маркетинт експерта, или рекламният експерт или за по-кратко, Експерта.
Влизаш да пазаруваш в голям магазин. Свикнал си с постоянните промоции, затова зорко се оглеждаш още на входа. Ето, до теб се предлагат портокали и ябълки на промоция. Не просто, че са на промоция, те се предлагат в…кофи. Това не шега.
Ясно е!
Въпросът, е не дали ще се върнеш с две кофи плодове в ръце, а как ще балансираш с другите продукти под мишница. Ти си изпечен купувач, а и това няма да ти е за първи път. Въздъхваш с облекчение и взимаш кофа с връх пирамида, така де, ти не си балък и ще вземеш най-голямото количество. Ето, отзад забелязваш съседа, той ще се прецака и ще вземе по-малко…
Хвърляш бърз поглед на щанда с млечни продукти… да и тук има големи намаления. Особено при продуктите с растителни мазнини, няма лошо.
Взел си два-три маргарина, защото това е полезна храна, мажеш я лесно сутрин, даваш я на цялото домочадие и всички растат весели, здрави и щастливи.
Следващото ниво е малко по-сложно. Това е щанда с месото. В България сме, все пак. Който не яде месо или е гей или ненормален, най-често – двете. Тук конкуренцията е жестока! Следиш етикетите, жълт етикет, жълт етикет, бинго, ЧЕРВЕН етикет! Не поглеждаш какво е, просто казваш на продавачката с равен тон да ти сипе 200 грама. Тя те пита дали 220 грама е окей и ти кимаш съзаклятнически.
На този принцип извърташ целия магазин. Количката става с връх, а ти замижаваш от кеф и се сещаш за времената, когато нямаше нищо, а и нищото се купуваше само с купони.
Вървиш смело напред, смяташ точките, които си спечелил, обръщах ги във възглавници, чаршафи, чинии, тенджери, тигани…
Напредваш смело към касата, когато нещо кратко и категорично ясно фиксира вниманието ти.
Зениците ти се разширяват. После се свиват. Може и обратното. Телесната ти температура спада. Пулсът и кръвното ти налягане скачат. Всичко се обърква за миг… после се подрежда… само, за да се обърка отново. Толкова си близо до касата, но усещаш, че количката е непосилна тежест и не може да я придвижиш напред… Даже ти се струва, че съседа ще те изпревари на касата.
Осъзнаваш се, взимаш се в ръце. Това чувство ти е познато. Знаеш какво да правиш… Правиш първите две крачки…уверено… като, че ли стигаш…само още малко… уж вървиш, но си все далеч.
Табелата, която индикира ШОК ЦЕНА става все по-близо… още малко и си там. Възвръщаш контрол над сетивата си, още малко и си там.
БУМ! Успя! Грабваш адски намалената стока. Слагаш я на сигурно в количката. Не те интересува какво е, важното, е че ГО имаш. На шокиращо ниска цена. Вкъщи ще видиш какво е, но няма значение, ти знаеш, че ТИ ТРЯБВА…
…
Горе-долу това трябва да си мисли маркетьора, когато залага на шокиращата карта. Адски нечестно, нали? На практика ти нямаш шанс и рано или късно ще си го купиш…
Дрехи от САЩ. Толкова ясно и кратко. Сигурно са втора ръка, а може и да са трета. Но все пак са дрехи от САЩ. Съединените Американски Щати. Оттам всичко е добро. Или поне е по-добро от тукашното. Тукашното не е зле, но нали е нашенско, сигурно чуждото е по-хубаво.
Така си мисля, може и да бъркам. Пием белгийска бира, караме немски коли, слушаме английска музика. Всичко всъщност е от Китай, но те китайците също са по-напред от нас. Учим навън, после се прибираме навътре. Когато сме навън там е гадно, когато се върнем тук пак е гадно. Назначаваме правителства, сваляме ги.
Старите вчерашни дрехи от САЩ са новите утрешни дрехи в България. Замени САЩ с Русия, същото. Спирам да пиша, че и без това ми беше гадно, а сега още повече.
Ще си сипя английски чай, може и малко бяло вино от Нова Зеландия. Тези нашите, за нищо не стават, нали…