Папата и новият iPhone SE – ze comix 12
Снимката е от Reuters
Снимката е от Reuters
GIBLP004: Gibbon Records WMC Essentials
Превърти времето с това прекрасно техно издание, което излиза през март месец 2016-та, чуй го през февруари!
Не съм огромен фен на техното, това в случая ми допада, затова го споделям тук.
Приятно слушане.
Направете си едно добро и преслушайте
Les Yeux Orange Top 100 2015
Френският блог за електронна музика Les Yeux Orange е публикувал класацията със стоте най-яки парчета за 2015-та.
100-те парчета се разстилат в 8 часа, колкото е един нормален работен ден. Моят съвет е, чуйте ги, аз съм в началото все още и няма слабо парче. Компилацията се предлага като два четири часови сета в soundclound или още по-яко, видео компилация в youtube. Всички артисти/имена на парчета са изброени, сред тях има доста разпознаваеми, но и нови за мен.
Но стига шеги и закачки, закачайте слушалките, дайте мах на волума и се наслаждавайте.
Направих си труда да седна да прочета биографията на г-жа Меглена Кунева, новия министър на Образованието. Още в началото ме грабна с факта, че баща й е буфосинхронист и киноактьор, а аз уважавам хората на изкуството. Със сигурност има добър бекграунд, казано на не толкова чист български и солиден опит в различни институции. Това е повече от прекрасно, но не виждам нито една допирна точка с министерството, което тя поема днес.
Просветният министър
Наречен е просветен министър, защото явно трябва да е професионалист при това доста светнат. В тълковните речници за просвета пише
ж., само ед.
1. Просвещаване.
2. Образование, обучение.
прил. просветен, просветна, просветно, мн. просветни. Просветно министерство.
Привърженик съм на идеята, че един добър мениджър може да (опита) да се справи в сфера, която не му е присъща, стига да разполага с правилните инструменти, да може да работи добре с хората, да ги мотивира, санкционира и всичко там, което пише по дебелите книжки.
На последните президентски избора г-жа Кунева събра 470 808 гласа или 14%, но оставате процентите настрана, има близо половин милион души, които са гласували за нея, т.е. вярват й. Именно заради тези близо 500 000 човека, Кунева трябваше скромно да се усмихне и сама да оттегли номинацията си. Взимам предвид, че така и не знам за какво отговаря в момента, т.к. в различни интервюта се спряга наблюдения на силовото министерство, външни работи, правосъдие, председателство на ЕС от България през 2018 и прочие. Факт, е че в момента е вицепремиер.
Следователно това не е стъпка встрани, не е стъпка нагоре, това е стъпка назад. Интересно е какво се случва с доверието на нейните избиратели. Интересно е, дали тя няма да бъде Просветен министър под менторството на Даниел Вълчев, който според мен, беше по-добрия кандидат. Бил е на тази позиция, професор и преподавател, със сигурност по-близко до проблемите, отколкото г-жа Кунева. Прави впечатление рехавата подкрепа, която тя получи днес на гласуването в парламента. От цялата работа изпъкна само факта, че ГЕРБ гласуват като един, а РБ гласуват, както си искат.
Харесвам малко г-жа Кунева. Именно понеже я харесвам, смятам, че не трябваше да поема този сектор. Вярвам, че иска да направи разликата, но дори да можеше, в което се съмнявам, времето е прекалено малко, обстановката в страната не е много стабилна, ако, че ни набиват стабилност през екраните и кафявите издания.
Не мисля, че ще направи поразии, но отдавна спрях да се радвам на по-малкото зло, от прекомерно радост за по-малкото зло, ние забравихме какво е това добро… Мисля, че ще бъде един блед мандат, без сътресения.
Най-много ще се радвам да греша
Даже имам чувството, че нарочно пиша тези неща, за да може г-жа Кунева да ме опровергае и аз да се зарадвам максимално. Вълнувам се, защото имам близки в системата, но най-вече, защото изпитвам лек страх, с наближаването на 1-вия клас при малкия. Слава богу, това все още не е близо, но имам две-три наум.
Да видим.
5 микса, които са ми харесали
Приятен хип-хоп звук с модерен и не чак толкова модерен звук. Напомня на миксовете на DJ Ztrip, само, че е по-добро.
Str8 Busted Podcast #14 – The Allergies – 2015.03.06 by The Allergies on Mixcloud
Лежерно диско миксче, за феновете на джингъла на предаването Всяка Неделя
Trippin’ on the Moon by Effendi / Dance Of Magic on Mixcloud
Леко трансиращо миксче от Erdi Irmak, разбира ги
Erdi Irmak Guest Mix – e11even Presents 3rd Anniversary Special with Stefan Addo by Erdirmak on Mixcloud
Още транс, още по-трансиращ
DJ mix for „The 100th Episode of 709Sessions pres by Wes Straub & DigitallyImported“, Jan 22, 2016 by Logisticalone on Mixcloud
И щом сме на тази вълна, за къде без нещо Shpongle-ращо?
OPENING SET @ Shpongle „Museum Of Consciousness Tour“ w/ Desert Dwellers, Missoula by Logisticalone on Mixcloud
Годината е 2016-та, февруари.
Януари се изтърколи достатъчно бързо, че да има какво да си спомняме. Обичайните неща. Изтрезняващи хора от празници, много сняг, още повече сняг, непочистени улици, бесни граждани, скъпи винетки, топло време, студено време, пак топло време, вируси, насрани градинки, топящ се сняг и изпръхващи лайна, стандартните неща, ще кажеш.
Обаче нещо се отличава… януари беше доста кървав. Показни убийства, не толкова показни убийства, непредумишлени убийства, умишлени убийства, средни, малки, тежки телесни повреди, беше доста наситен на гадории месец, сякаш Тарантино го е програмирал. Имаше политически „убийства“, при които действащи политици за час се превръщаха в политически трупове, след 2-3 изпити питиета, но кой знае всъщност колко са били питиетата.
Имаше знакови сделки и още толкова съвсем не знакови сделки…
2016-та е, а се усеща като 94-та.
Помня 94-та, малките бяхме с големите, всички бяхме пред телевизорите… Наско Сираков с вездесъщата и адски актуална прическа сокер киче или както немците я наричат vokuhila – vorne-kurz-hinten-lang в превод отпред-късо-отзад-дълго. Не мога само да се сетя носеше ли култовата обичка кръстче или тя изпадна някъде по зелените терени на Мексико`86…
Лечков подава, вкарва, Стоичков подава, вкарва, псува, Боби Михайлов се бори с гравитацията, надвива я, всички са национални герои…
Спомням си хората по улиците, клаксони, всички са българи, всички за заедно, Господ, милия и той се оказа българин. Всъщност спомням си, че всичко след това си дойде на мястото. Къци завъртя колелото на късмета в супер шоуто Невада, да не забравяме, че 8 години се въртя това нещо. После продуцентите откриха ТВ риалитата и така телевизора започна да се конкурира успешно с реалния живот навън.
90-те години, взимаш стипендия, на обяд тя се стопява, приятелчетата минали сутринта през чейнжда са напред, ти духаш, през ден убийства на хората с прякорите, боже, какви прякори. Няма такива прякори! Няма ги и хората.
Сутрин отиваш на училище, на обяд вече грейва топъл-топъл вестник с отворения труп на бивш премиер в моргата или простреляния този или онзи. Историите бяха безкрайни, някои дори достойни за нормален home video distribution екшън филм. То не бяха монаси, снайперисти, бомби в асансьори, под коли, в коли, бомби отвсякъде. И после човека с черния шлифер. Хваща ги, пуска ги, бие ги, те ги пускат, пак ги хваща. Страхотно е, почти като в Под прикритие, ама 10 години преди него.
Сигурно мога да пиша още много, не бяха само убийствата, приватизиранията мина. Каквото имаше, нищо не остана. От това, което нищо не остана, и от него взеха. Когато копаеш една дупка, тя не изчезва, тя става по-голяма дупка. Всъщност 90-те години са били аматьорска работа. Има мач на националите, бием, хората излизат. Излизат и по митинги.
Сега технологиите се развиха, платени протестъри, платени контра-протестъри. Всъщност хората разбраха, че няма защо да излизат на улицата.
Улицата отдавна влезе в телевизора.
Най-прекият интерфейс към събитията. Събитията такива, каквито някой иска ние да виждаме, не такива, каквито са.
Това стана 90-те. Технологиите обаче се развиха още. Телевизорът не беше достатъчен, защото трудно може да гледаш в трамвая, в метрото, докато чакаш за баничка и си на работа. Но всеки се облъчва през малкото, дяволско екранче на умния телефон.
И улицата влезна в Интернет.
Жълто-кафяви страници, които шокират хората. Сеят омраза и фобии. И ето днес, февруари 2016-та, се усеща като 94-та.
Един човек някъде написа, че положението било FUBAR, мислех си тогава, тоя е луд, виж тук е яко, евтино е, 24 часа порно, Гърция е близо, алкохола е евтин, жените са красиви и са отворени, хубави заведения, добра храна.
Обаче малкия не се беше родил. Сега си представям как трябва да ходи на училище с разни полу-идиоти, деца на кръгли идиоти и се плаша. И пак се връщам в 90-те.
2016-та е само календара, ние още живеем в 1994-та. Героите са позастарели, шкембета, бели коси, присадени коси, обаче все още играят и ни правят на маймуни. Разбира се, идват и нови герои. Порасналите момчета, на ръст и на ширина, заменят родителите си, успешно бизнефицират обкръжението си. Изяждат всичко, хора, бизнеси, идеи.
Останалите хора носят боксове, бият се, умират, застрелват ги, наръгват ги. То е ясно, че всичко в един момент свършва, но е важно как стоят нещата, докато свърши.
90-те години въртяхме колелото на късмета в Невада, сега се радваме на китните планини на Колорадо. Ако напишем някъде, че всичко е порнография, рискуваме да обидим този труден и достоен, жулещ бизнес.
Едно време знаех кои са добрите, кои са лошите. Ама то така си мислеше и Фокс Мълдър цели 9 сезона и вижте какво става сега в 10-тия...
Какъв прекрасен завършек на такава полу-оптимистична публикация. На плакатите на Досиетата Х пишеше едно време Истината е някъде там. Сега за новия сезон пише Истината все още е някъде там.
Така сме и тук.
Все още някъде там.