Йе, първият ми рамкиран пъзел е на Alfons Mucha!
Alfons Mucha – Четири сезона.
По-миналата година посетих музея на Alfons Mucha в Прага и бях приятно изненадан от творбите му, препоръчвам го горещо.
Така и аз имам картина-пъзел в Jugendstil или Art Nouveau, или казано така:
по-добре jigsaw отколкото жик так.
За домашно:
Новият Avensis е силен характер. Телевизионната реклама с мнимото намокряне на дядката милионер е много яка, но уеб рекламата попада директно в рубриката ми, която изследва рекламите в уеб пространството и ползваемостта.
А, да и аз съм цар на тафтологията.
Така като гледам това е почти 50% от страницата. Сигурен съм, че може да се презентира с такива съотношения реклама/страница, в по-добър формат.
Видяно в dnes.bg
В рамките на инициативата на Димитър Цонев блогъри ходят на театър тази вечер гледах мъртвешки танц в ТР Сфумато.
Пиесата е написана от шведа August Strindbert през далечната 1900-тна година. В България е адаптирана от Маргарита Младенова и в нея участват Владимир Пенев, Цветан Алексиев и Светлана Янчева.
С няколко думи всичко се върти около брачните отношения на едно семейство живеещо в празна и голяма крепост на самотен остров.
Донякъде се радвам, че точно на мен се падна да гледам тази постановка. В нея се третират основните въпроси за живота и за това, което следва след него – смъртта. Бях подготвен, а тези дни наблегнах на някои любими парчета на Burzum, така че очаквах, черно и мрачно настроение.
Наистина, ама наистина си преценете настроението и деня, в който ще посетите тази постановка.
сн. архив ТР Сфумато
Настроението от тази снимка предава много добре цялостната атмосфера, на моменти е подтискащо, защото волно или не, човек може лесно да асоциира части от своето битие със случващото се на сцената.
Актьорската игра е на ниво, сценографията е семпла и няма излишно претруфени елементи. Фоновата музика е хипер зловеща, но друга и не може да се върже толкова добре с действието.
Атмосферата е мрачна, а осветлението оскъдно, но на място. Мъртвешки танц е тежък за гледане и не е за всеки. Ако приемете не толкова светлата страна на живота, а по-скоро реалностите на битието, то ще останете доволен.
Най-вече от потвърждението на праистините, които времето доказва непрекъснато. Както през 1900-тната година, така и 2000-тната, докато свят светува.
Всъщност, ако оставим мрачното настроение и суровата действителност настрана, ще разберем колко едновременно възвишени и нисши са човешките отношения независимо от пол, род и възраст.
Като че ли единственото нещо, което има значение и остава след нас е времето. Ние се раждаме, живеем в него, а логическия завършек на всеки живот би следвало да бъде смъртта.
Е да, ама не винаги. В мъртвешки танц може спокойно да видите какъв живот живеят живите мъртви или мъртвия живот на живите хора.
Идеята Burzum да се окаже турски гастарбейтер отдал се на музициране в Германия ми се стори забавна. След това с Бранимира проведохме една сесия синхронно слушане на Burzum, а пък тя ме отвори на други готини и тъмни музики.
Така тръгват слуховете… Скоро всеки блогър ще трябва да доказва, че не притежава огнестрелно оръжие.
Еленко пише за имиджът на блогерите в медиите, а 24 часа прави силно завръщане в дефиницията на това що е блогър след феномалната дефиниция за блогърите влечуги.
Нямам търпение да видя коментарите в блогосферите.
Завръщането на Милен Цветков в лоното на сутрешните телевизионни блокове може смело да се нарече завръщането на блудния син там, където му е мястото.
Като човек въвел за първи път формата в България + телефонното словообщуване с зрители, Милен Цветков се справя достатъчно добре, изглежда достатъчно наспал се в 6.50, а споменът за Коритаров постепенно избледнява в предаването.
Друг приятен факт, точно в най-ранните часове на деня майтапите в студиото са на високи обороти, има нови, свежи и млади лица, лаптопи с безжичен интернет и огромен телевизор, който върти къси видео клипове от голямата мрежа.
Има задължителен преглед на печата, но се обръща внимание и на интернет като медиa, блогове, форуми и т.н.
Радвам се, че Нова са се осъзнали. Припомням само, че пионерът в осъзнаването беше RE:TV, а скоро очаквам и други сутрешни блокове да се осъзнаят.
Предаването има профил в facebook. По всичко изглежда, че бъдещото на телевизията като медиа е тясно свързано с интернет, така че оттук насетне предстои да говорим за сингерия.
Малко неиздавани мои неща.
Почти оздравях.
Култово парче в една моя „20-ка“ от казармата, в която счупих пръст. Случайно.
[audio:http://velqn.com/audio/pochti_ozdravqh.mp3]ver6 original
[audio:http://velqn.com/audio/ver6.original.mp3]ver5 original
[audio:http://velqn.com/audio/ver5.mp3]new flame с мои вокали. така и не успях да завърша това парче от 2005-та.
[audio:http://velqn.com/audio/new_flame.mp3]Искам да благодаря на човека, който ми помага нон стоп да раста…The Loser.
Ето текста на new flame
today i feel strange
it`s like the end of the worldembrace the lonely darkness
welcome to the change…they`ve come from far away
to take all they canthe new flame now is rising
the new flame is suprising
Loading tweets...