Мъртвешки танц в Сфумато
В рамките на инициативата на Димитър Цонев блогъри ходят на театър тази вечер гледах мъртвешки танц в ТР Сфумато.
Пиесата е написана от шведа August Strindbert през далечната 1900-тна година. В България е адаптирана от Маргарита Младенова и в нея участват Владимир Пенев, Цветан Алексиев и Светлана Янчева.
С няколко думи всичко се върти около брачните отношения на едно семейство живеещо в празна и голяма крепост на самотен остров.
Донякъде се радвам, че точно на мен се падна да гледам тази постановка. В нея се третират основните въпроси за живота и за това, което следва след него – смъртта. Бях подготвен, а тези дни наблегнах на някои любими парчета на Burzum, така че очаквах, черно и мрачно настроение.
Наистина, ама наистина си преценете настроението и деня, в който ще посетите тази постановка.
сн. архив ТР Сфумато
Настроението от тази снимка предава много добре цялостната атмосфера, на моменти е подтискащо, защото волно или не, човек може лесно да асоциира части от своето битие със случващото се на сцената.
Актьорската игра е на ниво, сценографията е семпла и няма излишно претруфени елементи. Фоновата музика е хипер зловеща, но друга и не може да се върже толкова добре с действието.
Атмосферата е мрачна, а осветлението оскъдно, но на място. Мъртвешки танц е тежък за гледане и не е за всеки. Ако приемете не толкова светлата страна на живота, а по-скоро реалностите на битието, то ще останете доволен.
Най-вече от потвърждението на праистините, които времето доказва непрекъснато. Както през 1900-тната година, така и 2000-тната, докато свят светува.
Всъщност, ако оставим мрачното настроение и суровата действителност настрана, ще разберем колко едновременно възвишени и нисши са човешките отношения независимо от пол, род и възраст.
Като че ли единственото нещо, което има значение и остава след нас е времето. Ние се раждаме, живеем в него, а логическия завършек на всеки живот би следвало да бъде смъртта.
Е да, ама не винаги. В мъртвешки танц може спокойно да видите какъв живот живеят живите мъртви или мъртвия живот на живите хора.
Loading tweets...
не спряха да поставят лепкави пиеси в сфумато. ако изиграят нещо светло ще експлодира света ебаси :/ беше интересно преди 4 години.. вече не е.
Е да, там просто като разгледаш какво поставят все е някакъв бесен мрак… Не съм го писал в ревюто, но имаше хора, които напуснаха по време на представлението.
То като в живота е мрачно, по-добре в театъра да се забавляваш, така че може би една комедия или по-завързан сюжет е по-яко.
„Паднала“ ти се е много хубава постановка.
Играта на Владо и Светла е повече от „на ниво“.
За „Сфумато“ съм съгласна. Всеки, на който му се прииска да поставя… нещо, там отива. За Нещата – по-трудно става работата.
Не, единственото нещо, което остава НА нас, е Времето, след нас – нищо, празно. Следите се изтриват от същото това време…
Все едно. Добро утро. Усмихната сряда!:)
Мъртвешки танц е едно хубаво представление !Този сезон ми се случи да гледам добри неща!Родилно петно -пак във Сфумато.Една непозната за мен актриса -Мимоза Базова е много голяма изненада!И преди няколко дена бях за първи път в новия Модерен Театър!Наистина много хубаво място,и гледах Нищо по -хубаво с Касиел Ашер!Много ми хареса наистина!Препоръчвам тези спектакли на всеки ,който обича театъра..
Не съм го гледал и понякога много ме е яд че няма оналйн театър който да показва и постановки на запис.
оригинално е
“Паднала” ти се е много хубава постановка.
Играта на Владо и Светла е повече от “на ниво”.
За “Сфумато” съм съгласна. Всеки, на който му се прииска да поставя… нещо, там отива. За Нещата – по-трудно става работата.
Не, единственото нещо, което остава НА нас, е Времето, след нас – нищо, празно. Следите се изтриват от същото това време…
Ако искате да научите повече по темата за трансджендър, транссексуалността и ХРТ: http://bg.transgenderportal.info/