velqn

За чалгата и twittera

От velqn|Общи|2 Мнения

Дневник са публикували страхотен анализ на доц. д-р Грета Дерменджиева преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация в СУ.

Най-после нещо искрено и не толкова лично, един добър анализ, който засяга вечно актуалните теми за възприемането на чалга културата в обществото и за формално-неформалните отношения и извънработни ангажименти на заетите в тази сфера.

Също така много добре е описан осанна – разпни го модела, при който едната ръка гали, а другата извършва различни видове движения с остена.

Всъщност, ако отида още по-далеч, то бих могъл да съпоставя, дори да наставя веселата чалга култура с различни други. Така както силикона се превърна в стандартен ъпгрейд за чалга певиците, така виртуализираното общество на родния български интернет използва едни и същи по-смисъл и предназначение услуги.

Но не това е моята гледна точка върху силикон или twitter елемента, а и сравнението е избрано на случаен принцип и с цел по-скоро да генерализира проблема.

Добрият силиконов ъпгрейд, хармоничното разпределение на гърдите и естествено изглеждащата форма е повод за тиха радост сред мъжката част на обществото, а предполагам, че натуралистите в България по презумпция са малко.

Същото се отнася и за масовизацията на отделни услуги и елементи от онлайн живота ни днес. Доброто съдържание, интересните публикации винаги ще бъдат оценявани и приемани положително, дори ако не са представени в web 2.0 или по-последния писък на модата за уеб стандарти.

Анализът на анализа следва да покаже, че въпреки директните простотии на елементите в двете култури, по-скоро борбата трябва да е в баланса между съдържанието и формата, не винаги, но е препоръчително.

Моите размисли следва да се разглеждат не като критика към чалга културата или към масовото оскотяване на виртуалното ни пространство, а по-скоро като напомняне къде е сърцевината или мекото на хляба.

Дерменджиева показва отвращение в формирането на благородни каузи по родната земя, но и тук нещата не са толкова едностранни. Риалити форматите са все пак продукции, в които се инвестира и е немислимо да няма възвращаемост. Както е известно пазара, т.е. публиката формира търсенето, а продуцентите ни предлагат различни варианти на сценариите или по-скоро сюжетни линии, които може да се развият във времето при добра приемственост и съответно, ако интереса е завишен.

И на последно място, но все пак важно – нещата доста често не са черно-бели, истината не е само една и доброто не е само добро, а лошото – лошо. С риск да се повторя пак ще загатна за моята идея изконно да се съблюдава отношението между форма и съдържание, две на пръв поглед елементарни понятия, но трудни за балансиране на практика.

Животът за добро или лошо е цветен и тези терзания човешки няма да спрат, дори напротив. С развитието на технологиите, услугите и стандарта на човечеството ще продължават да се развиват и тези теми, в които всички сме преки и понякога не толкова преки участници.

Затова границата на обкръжението, което ни отвращава е толкова лична и субективна, че се размива почти постоянно и ежедневно.