Едно време, когато не е имало интернет да ти каже какво ще бъде атмосферното налягане утре, хората го измервали с барометър. Предполагам, че все още едни известни феодални старци използват такива уреди.
Друго – Made in GDR – малко останаха уредите произведени в стария континент…
Осъзнавам, че постепенно развивам фетиш към ретро уреди, те просто изглеждат много добре.
Ако не ми вярвайте вижте ИАД-1 и Ретро Jumbo LCD clock-а.
Вход Б е първият албум на една велика група от миналото. Двадесет години след това може спокойно да добавим просто едно Г – Вход БГ
А ето и няколко основни компонента от един съвременен бг вход.
Желанието за спазване на обществен ред, съседско приличие и прочие се изчерпва с отпечатването на съобщението за чистопазене на входа. И не, не защото съседите нямат желание. В повечето случаи те вече рядко се познават, защото практика е постоянно да влизат/излизат нови/стари и така до безкрай.
Комуникацията, интернета и телевизията извират буквално от всяка входна пролука. Няма лошо, просто така изглежда. Все още.
Ето така
Държа да отбележа, че този вход е един от чистите, които съм виждал.
Voilà!
Както се пееше в едно парче на Dave Matthews Band – Celebrate we will!
Оказа се, че в магазина, в който продават Dr Pepper и Coca Cola Cherry може да се намерят и Diet Coke Citrus Zest както 7up cherry.
И понеже много попитаха – магазинчето се намира до държавния музикален театър, който има …. егати страницата.
Цената е 1.70 лв.
Чери Кока-Кола, е газирана безалкохолна напитка, базирана на напитката Кока-Кола, с вкус на череша, произвеждана и разпространявана от Coca-Cola Company, от 1982 година.
Това е текста за Coca Cola Cherry от българската wikipedia.
Всъщност чери колата не е толкова интересна, защото първо – намира се чат пат през последните години, а и второ – това вече беше блогоотразено.
Dr Pepper смея да твърдя е по-интересната напитка. Предлага се от 1885-та насам, а аз като лаик на първо пробване останах с впечатление, че прилича на чери колата. Да, ама не. Многобройните люде в интернета а си казали мнението по въпроса – прилича, но не би.
Утре пак ще пробвам. И двете.
Konsumprodukt, кой каза, че е лошо?
Върнах се в годините назад, когато по коледа пускаха банани, а обикновената кола беше питие за псевдо-аристократи близки до червената партия или направо с двата крака в нея. Сега, пил съм, не мога да отрека. Още едно недоразумение… кока колата едно време се предлагаше в най-красивата стъклена бутилка, правена някога от кока кола, дори надписа беше на кирилица. Да, това е бутилката с женска форма и без неприятния червен пояс, с който все още се разпространява у нас. Незнайно защо.
Ето за тази бутилка говоря. Откога не сте пили кола в такава бутилка? Въпросът ми е от 2007-ма година.
Снимката е от едно мое пътуване до Унгария, Будапеща, столица, която непременно трябва да посетите, ако имате възможност, но вие това много добре го знаете.
Спомням си, че през останалата част на годината, когато беше възможно, дядо ми ни даваше български банани. Така наричаше крушите.
Е, сега двете напитки се внасят легално в България, та който иска може да налита.
Появата им донякъде може да смекчи националната обида, която всеки път преживявам в Гърция, налитайки на zero колата, която се продава там, оставяйки в мен едно недоумение, аджеба, за толкова ли струваме, че големците от Coca Cola са преценили за добре да продават в България само обикновена кола и лайт версията й, сякаш фокус групите и другите дяволски маркèтинг трикове и похвати са им показали, че да, ние сме достойни да купуваме само тези две марки, разбираш ли, 45 години сме били зад стената и още поне толкова години ще се радваме само на обикновената кола, сякаш няма много и различни други вкусове.
Вече е дори обидно да гледам нови и нови реклами на напитката у нас, а в мен винаги остава и една горчивина, че големците заляха българския пазар с Coca-Cola BlāK, точно по времето когато бяха решили да се отърват от продукта, но нека да пласираме това, което е останало по складовете в България, а още повече се чудя защо я спряха, тъй като тя беше страхотно приятна напитка, а алуминиевата бутилка можеше да се превръща във ваза за цвете, сигурно и за други работи…
Ще кажете, ама много ясно, BlāK колата е затрита поради същата причина, поради която е затрита и C2 колата – няма продажби.
Абре джелем, давайте я насам към България, тука всичко се продава.
ps. Така като гледам в интернета, много хора са бесни, че са им спрели любимата C2 кола.
pps. Знаете, че един такъв продукт като кока кола адски много разчита на рекламата. Е не е ли странно, как може да се закупят чери кола и доктор Пепърчо, без да има каквото и да е комуникация от страна на Кока Кола и дори да има такава, тя не е толкова активна, защото, ако беше, то щях да съм я видял и да не ви занимавам с това.
Абе както казваха едно време от Пепси – дъ чойз из юрс!
На 09.09 миналата година се подстригах, горе долу това е косата, която може да израсте за една година + еднократно леко скъсяване.
Последните 10 години съм бил почти 0 номер, така, че малко разнообразие не вреди.
\m/
Междублоковото пространство е…?
Понеже не мога да там точно определение се опитах да открия такова в голямата мрежа с помощта на чичо Гугъл. Според главния архитект на София в интервю за вестник класа, междублоково пространство е понятие, с което много се спекулира. Досега никой не му е дал определение. Според още плаваща информация в морето на интернет, нормативна дефиниция за междублоковото пространство липсва.
Нямам представа дали и доколко тази информация е актуална, дали този въпрос не е регулиран междувременно.
Всъщност ние всички много добре знаем какво е междублоковото пространство.
Междублоковото пространство е мястото, където един чисти, а петима след него цапат.
Междублоковото пространство е ничията земя между блоковете, за която никой не го е грижа. Освен, ако там не е цъфнало някой квартално кафене за радост или не на съседството.
Понякога междублоковото пространство може да бъде издигнато до висотите на съвременна арт инсталация. Малко цимент, малко вестникарска хартия и едно жълто найлоново пликче за цвят – всичко това разпльоснато на земята в една модерна абстракция.
В един момент мръсотията става неразделна част от околната среда.
Всъщност, ако се замислите, не е ли нечестно да искаме европейски стандарти на живот, след като голяма част от нас живеят в кочина?
Има три вида хора.
Едните, може би повечето, цапат.
Другите не цапат, но мълчаливо подминават боклуците и се правят, че все едно не са там.
Последните са малцинство и те се мъчат спорадично да се противопоставят на първите и вторите, но накрая се отказват и се претопяват в редиците на другите, за които просто да не цапаш е достатъчно.
Аз самия спадам от вторите, признавам го с ръка на клавиатурата. Не се опитвам да съдя някого, ние сме били такива, сме такива и най-вероятно ще продължим да бъдем такива.
Въпросът е друг.
Заслужаваме ли европейския стандарт, при условие, че едно междублоково пространство, което изисква елементарна координация и кооперация от няколко блока не може да организираме и поддържаме?
Заслужаваме ли нашите футболни национали да играят добър футбол, като ние не сме добри в това, да бъдем добри в нещо толкова обикновено и елементарно, като това да живеем добре заедно?
Междублоковото пространство е много добър пример за това, защото има защо, както казваше един политик.
И тъй като повечето междублокови пространства липсват понеже са застроени и на тяхно място има нови блокове и така накрая имаме блокове, между които почти няма пространство, повечето от нас няма как да излязат навънка пред блока в градинката, която очевидно липсва или, ако е там ще е безбожно мръсна, така, че решението за хората е да плъзват по градските паркове, където да намерят малко спокойствие и зелена разтуха, зелена разтуха, която става разруха, защото навиците са си навици и защото всички в парка са виртуални съседи, а повечето от тях уви пренасят мръсотията си там.
Всеки иска там да има детски площадки и зелени площи, не се съмнявам в това. Дори тези, които хвърлят емблематичните бели пластмасови кофички от кисело мляко пълни с боклук. Демокрацията стигна дотолкова, че да промени само цвета и грамажа на кофичките. Сега боклука хвърчи форматиран в 400 грама и в различни цветове.
Засега съм убеден, че сме пионери в мрънкането, дори тази публикация е едно виртуално мрънкане, но предполагам, че е по-добре да виждаш, отколкото не.
Вярвайте или не, но колкото повече такива кадри започваме да виждаме в софийското метро, толкова повече то ще се доближава до метрата в големите европейски столици.
Метрото създава фалшивата и уютна илюзия на равенството – там където един може да премине през целия град за кратко време и необезпокояван от светофарите на адския трафик, а друг изпаднал в немилост може да живее временно, когато условията навън не го позволяват. Това са тези двамата, които никога няма да се поздравят, никога няма да седнат заедно на маса, няма да си разказват истории за успеха на децата и това са хората, които са толкова далече един от друг, все едно да хванеш два магнита с еднакви полюси и да успееш да ги долепиш.
Метрото в Париж, Будапеща, Прага, Виена не е изключение от това правило, а предполагам, че читателите на този блог заедно или разпръснато са били навсякъде по света та може да потвърдят дали това е така или.
Метрото е и една от тези сблъскващи точки между хора, уж живеещи нормално или поне при нормални условия физически и обстоятелствено и такива, което са имали лош късмет или лоши пороци или каквото и да е било.
Метрото е един от елементите на истинския, урбанизиран град, градът столица, който предлага забравени от времето исторически забележителности, които са живи почти и единствено за туристите със смешни шапки,с висящи фотоапарати и неадекватно облекло за сезона и именно липсата на сериозно метро в София и наистина хероичните опити за неговото строителство в последните години и сега се превръщат в един лош спомен за трафика, но не замълчи сърце… след 20-30 години и ние ще стигнем там, където другите минаха преди близо 80 години, а и по-отдавна.
За по-любознателните припомням тази стара моя публикация относно метрото в Москва.
Loading tweets...