За БОСТАН и българския банан

От velqn|Общи|18 Мнения

След всяко управление с участието на БСП, страната е изправена пред сериозна пропаст, а отзад по склона се стича кашата, забъркана от тях и оставена нам. Същото, разбира се, може да се каже за ко-управлението на ДПС, ГЕРБ, НДСВ, едва ли има някой, който да не се включи на принципа всички са маскари.

След толкова година преход в стил тичане на едно място, става ясно, че няма българска доктрина, няма пробългарска политика, всичко е подвластно на кръгови и сфери, а може би и на други, още по-причудливи геометрични форми. И все пак събитията от последната година показват как в мазната кал расте стръкче  надежда, или поне привидно.

Докато властта има време да се съвземе и да направи поредната крачка към охомотване на народа, народните ресурси и прочие, това стръчке или ще увехне или ще удържи. Да видим. Мазната кал изпод ботуша на българския олигарх търпи сериозно оформяне под сериозните източни или западни течения. Нещата са ясни, ние не живеем под стъклен похлупак и световните процеси не може да ни подминат, колкото ни се ще. Митът за Швейцария на Балканите е като мита за българския банан. Едно време, когато нямаше банани, дядо ми береше круши от дървото и ни ги представяше, като българския банан.

Крушата е супер плод, лично на мен ми харесва много повече от банана, не тълкувайте погрешно. Просто, крушата не е бабан. Бананът не е круша. И докато вече има истински банани по магазините, противен остава факта, че сме принудени да изживяваме отново и отново едни и същи страхове. Българинът по традиция спестява, купува апартаменти, строи вили, знаете.

Преди време бабата на жена ми и завещала влог в ДСК. След поредните схеми, жена ми отишла и си купила… дънки. Е, няма да се спирам, баба й не била въобще доволна, че парите отделяни с години за внучето сега стигнали само за едно… парче плат.

Ситуацията в момента е още по-гнусна. Власт имащите се опитват да свалят от гърба ни и това последно парче плат. Някои от тях израснали зад тъмните стъкла на волгите, сега се спасяват извън България. Други ще се върнат на бял кон, горкия бял кон, пак ние ще играем ролята на коня…

Принудени да изживяваме отново едни и същи страхове свързани със финансова стабилност, сигурност, здравеопазване. Цакат ни по учебник. Е, ние не сме расли по дърветата или по колците. Поколението на нашите бащи и майка пропадна между края на комунизъма и началото на демокрацията.

Аз не смятам, че моето поколение трябва да пропадне (79-ти набор). Деспотите имат нужда от жертви. Е, ние не сме жертви. Ядем си българския банан, ядем си и вносния банан. Седим и гледаме процесите. Ядем бананите и хвърляме обелките. Тези същите обелки, които ще подхлъзнат някой ден гнусния ботуш на безочливия и прост селянин-крадец. Или на този, който не служи на държавата си, а на други държави. Или още по-зле, служи на разни корпоративни интереси.

Ще минираме цялата шибана кал с обелки от банани, и някой ден тулупа отгоре ще падне. От високо.