Motorola StarTAC
Оказа се, че един мой приятел Георги използва Motorola StarTAC за втори телефон. Не бях виждал от години толкова старо устройство и с радост го разцъках на няколко пъти.
Там където ми е палеца при надписа StarTAC е батерията на телефона. Батерията е на предния панел, направо ме разбива реализацията!
Телефончето работи безотказно зарежда супер бързо, а никой не си спомня кога за последен път е забило!
Оказа се, че Георги има почти всички модели на StarTAC. Нямах килограм идея, че тази серия на Motorola е толкова популярна. Освен това StarTAC се води за първия clamshell мобилен телефон, поне според wikipedia.
Според същия източник през 2005-та година PC World нареждат StarTAC под номер 6 в класацията за най-добри устройства през последните 50 години.
Единственият спомен, който аз имах, че преди години във всички холивудски филми несъмнено актьорите се разхождаха с подобни телефони.
Сигурно без текста това щеше да се превърна в пореден чисто пикселизиран пост, но се замислих над няколко дребни неща. Едното от тях е как за последните години пазара ни предлага няколко устройства в едно, камера с телефон, радио mp3 плейър и не само.
И когато ми попадне нещо просто, семпло и изчистено се сещам за един от дългите музикални спорове, които съм водил с приятели. Защо например Ингви Малмстийм има велики парчета, в които се преплитат прекрасна техника и мелодия, но отстъпват пред гения на семпло изсвирените и прости няколко тона?
Знам ли, знам ли.
Като каза за семплите неща, веднага се сещам за музиката на Филип Глас (http://en.wikipedia.org/wiki/Philip_Glass), която на пръв поглед изглежда семпла, но говори много повече от „велики парчета, в които се преплитат прекрасна техника и мелодия“ :)
И аз го харесвам, но ми е тежък и го слушам в особено насроение.
Този телефон е с голямата батерия – ако го видиш със стандартната – е тогава наистина рулира! Това ми беше първия GSM (преди това бях на мобифоните… леле, тухли) и никога не ми е направил проблем… После си взех мъника 3688 – като този, но пет пъти по-малък ;)
Да, вярно, забравих да го спомена. Мен ме разби като го „поех“ в ръка, толкова лек ми се стори, чудно!
Искам да ти кажа, че майка ми имаше Ericsson (без Sony), който беше първия GSM вкъщи – далечната 1996/7 г. Не си спомням модела, но приличаше на този:
http://www.embedds.com/wp-content/uploads/2007i/0709/SMS_remote_control.jpg
Само че беше с едноредов екран, на който се изписваха само букви и цифри. Издаваше един много приятен пукащ звук като се натискат бутоните му.
Та този апарат след майка ми го ползвах аз, след това го продадох на един колега, който го взе за дъщеря си, защото щяла да го изгуби или да го счупи. По-късно колегата ми замина да живее в чужбина (заедно със семейството си) и каза, че е оставил апарата на майка си в България. По последна информация – апарата още работел.
Това беше от апаратите, които все още ги правеха с антена. И вероятно заради това, но ловеше перфектна мрежа на места, на които операторите твърдяха, че нямат покритие, като например на язовир Коларов (Голям беглик)…
Единствения му недостатък е, че е с никел метал хидридна батерия, която се сдухва за 12 до 18 месеца…
От каде мога да си закупя МОТОРОЛА стар так.
Почти от никъде .Аз имам Стар так на 22 часа разговор и го пазя като очите си в секцията в нас. Зареждам го от време на време ,много е приятен за гледане и ползване
а това щеше да се превърна в пореден чисто пикселизиран пост, но се замислих над няколко дребни неща. Едното от тях е как за последните години пазара ни предлага няколко устройства в едно, камера с телефон, радио mp3 плейър и не само.
И когато ми попадне нещо просто, семпло и изчистено се сещам за един от дългите музикални спорове, които съм водил с приятели. Защо например Ингви Малмстийм има велики парчета, в които се преплитат прекрасна техника и мелодия, но отстъпват пред гения на семпло изсвирените и прости няколко тона?
Знам ли, знам ли.
аз имам такава антика обаче и изтърбуших дисплея батерията също иначе телефончето си е супер