05
Февр.
Кенефа прелива
Бг блогосферата прилича на препълнен с кенеф лайна, което не е лошо.
Лошо е, когато няма кой да дръпне скапаната ръчка на кенефа, дано да работи.
Аз съзнавам, че над 80% от това, което съм публикувал на velqn.com е лайна, но кой друг би си признал?
Аз съм готов да дръпна скапаната дръжка, да потече свежа вода.
А, ти?
Според мен съм глас в пустиня.
Пустиня от лайна, значи това е кенеф с пясък.
Loading tweets...
Първо, въпрос. Кенефа турски ли е? :)
Второ, щом има хора, които да четат – а ако си погледнеш фийдбърнъра, че и класацията в ТБЛ, ще се убедиш, че това е самата истина! – те именно тези лайна търсят :)
Трето, дръжката се дърпа лесно – винаги можеш да си затриеш блога. Обаче е малко като със самоубийството – винаги можеш да го направиш, така че все отлагаш за някой друг път.
Аз да бих дръпнал дръжката на моя… ама първо, не работи (дръжката), плюс това накрая пак ще го напълня със същото; просто това мога да правя най-добре :D
Аспарух, абсолютно си прав. Аз имах блог един axpl.org още преди да има в България блогосфери. Списвах го с 20-на души, но накрая го затрих.
Преди това имах личен блог и така до 2001-ва. Има и пионери преди мен.
Затриването съм го пробвал и не работи.
Но си прав за лайната. Явно хората са мухи :)
Ама и представа си нямаш колко си прав. Днес бях особено подразнен от Гомбето, направих му забележка колко е самовлюбен, smug & self-important, а тъпото ми каза, че съм бил наивен. ААААААааааааайсиктир!
Не съм съвсем съгласен, но това си е лично мое мнение…
Аз напоследък не пиша много често, но се старая да са смислени неща – за мен поне. Доколко успявам – читателите ми знаят само… ;-)
Целта на блоговете никога не е била да са някакви високи творчески постижения, а по-скоро са винаги лични проекти. Според мен вместо да затриваш блога, просто започни нов, паралелен, където сам да си поставиш по-различни (разбирай високи, „не-лайняни“) критерии ;)
Виж, както казва Калоян — това е личен проект. Аз бих казал така — ако неощ на теб не ти допада, по-добре недей си затрива блога, ами започни да променяш вътре в блога си нещата, които не те кефят. Аз така направих преди година и макар и днес да не ми допада все още, работя по въпроса ;) Моето разковниче беше да си направя вътрешни раздели в блога и да се освежавам, като се препвърлям от едно на друго. Например в настроение за „кратки“ съм — бам в микроблога. Снима ми се — бам във фотоблога. Тоест не затриване или почване на нов блог другаде, а правене на няколко „стаички за кръжоци“ :) Ти имаш много неща, които може да разделиш — зависи с какво ти се занимава и дали имаш време днес за музики и т.н.
Прав си за родните блогове по принцип, ама да ти кажа май си прекалено критичен към своя си. Твоят си е ок, да знаеш. Е, то определящо е ти как го възприемаш, де — аз само да кажа „отвън“ ;) Махни ги разните там стъкмистики и класации.
Гомбето бил някакъв нов „хит“ в Блогосферата ми казват приятели.
Много смело окачаш табелката лайна и я размотаваш нагоре надолу.
Дефинирай какво прави един блог лайно?
Все пак, тези блогове хората ги списват преди всичко заради себе си, заради своите идеи и да, проекти, както по-горе казаха.
Какво точно критикуваш, ако не е тайна?
Първо какво значи дефиницията за лайнян блог?
В повечето блогове вече стана модерно хора да карат други хора да се аргументират и да дефинират.
Ето ти дефиниция:
Аз казвам, че в българската блогосфера блоговете са лайна в голям процент над 50.
Какво е лайнян блог и какво критикувам?
Съдържанието, което няма почти никаква стойност.
Връзките, които лавинообразно се предават от блог на блог, неща, които може да четем така или иначе от масови оригинални източници.
Хрумват ми още 6 неща, но ще ги напиша друг път, за да има съспенс.
Къде е българският Сет Годин или еквивалент на problogger?
Довиждане :)
Еми ше прелива. Когато едно нещо е достъпно за масите, няма как те (масите) да не го направят на лайна. Все едно да дадеш на цигани апартамент по случай ромската интеграция (примерно) и да вярваш безусловно, че те изобщо няма да му ебат майката. Ама като се пенявеше Ангел за елитарните блогъри всички му се смяхме.