Тангра – Дон Кихот
Пропадах някъде, но всичко беше истинско – страха от удара, очакването, сблъсъка. А после кацнах върху мислите и тръгнах по света, нарамил кръста си. Като медал върху ревера сив на времето оглеждах от високо всички улици. И виждах рицарите, стъпили във стремето на своите мотори с малки блудници. А Дон Кихот, прегърнал здраво чашата във […]
Продължи да четеш →