Дзън поздрав

Това ми изглежда като да е тийзър реклама на известна бира.
По-интересното, както един колега отбеляза, е следното:
– зад снимката това е сградата на МО
– отсреща на рекламата се намира Пирогов
Поздрави!

Това ми изглежда като да е тийзър реклама на известна бира.
По-интересното, както един колега отбеляза, е следното:
– зад снимката това е сградата на МО
– отсреща на рекламата се намира Пирогов
Поздрави!
When night falls
She cloaks the world
In impenetrable darkness
A chill rises
From the soil
And contaminates the air
Suddenly…
Life has new meaning
ps. това е по-скоро волна интерпретация отколкото кавър на това велико парче.
Това е 50-та публикация в рубриката Клош Арт и затова е специална.
За хората, които имат лоши помисли относно смисъла на тази рубрика, моля да продължат с безцелното sms-о-пускане и участие в съмнителни кампании.
В крайна сметка, когато човек има лоши помисли, това го прави малко лош, нали?
Е, аз нямам такива помисли, така че рубриката продължава с пълна газ напред.
И тук има малка хватка; от сега нататък публикуването на снимки в клош арт серията се променя.
Снимките ще бъдат допълнително обработени, а целта е да се извади максимално градския/селския елемент от контекст и да се покаже.
Така например в кадъра долу имаме тротоарни плочки, търговска сергия и разбира се, човек.

Извън допълнителната графична обработка, аз няма да коментирам допълнително снимките, макар, че някои от кадрите са направо идея за висшата мода.
Вие може да продължавате да изпращате вашите клош арт кадри на познатия адрес. Ако са обработени – още по-добре.
ps.
Снимката визуализира истинските цветове с малка промяна.
Човек забелязва най-малко това, което вижда всеки ден.
Това със сигурност важи за хора, предмети, животни и т.н.
Днес минавайки в близост до паркинга на хотел Родина забелязах тази вентилационна шахта.

Това на какво прилича?

снимката е на Еленко, под Криейтив Комънс Признание-Споделяне на споделеното 2.5 лиценз.
Злият дизайнерски гений лъха от двете конструкции, които адски много приличат на змията на Рубик.
Добрата новина, е че тези ретро шахти са много.
Напролет Столична Община може да изреже 80% от старите шахти запазвайки 20% от тях като паметници на, хе хе, културата и по-скоро като проява на уважение към соц миналото на столицата.
С изрязаните 80% може да се организира специална изложба, на която въпросните екземпляри да бъдат като уникални творения на соц времето.
Това ще бъде добра възможност София да се рекламира, стига да може да осигури достатъчно богати и луди екстрентици, които да закупят въпросните исторически значими фундаменти.
Спечелените пари ще възстановят разходите за подмяна на шахтите с по-модерни, ще бъдат добра реклама за града и правителството, направо win-win от всякъде.
ps.
Интересно е да отбележа, че някои от предишните ми съвети към СО бяха реализирани. Дълбоко се съмнявам първопричината да е била писаното тук, но резултата е постигнат, т.е. целта е постигната.

Гледам и не вярвам на очите си. Едни хора дават пари на други хора, за да създадат това в крайна сметка.
Те тоя същия шрифт на кашлицата беше популярен едно време в списание Дъга и вестник Стършел.
И докато Дъга и Стършел си остават велики, то Мукосолван може да се засрамят.
Снощи точно преди да си легна попаднах на презентацията на Йовко за историята на фотографията в Интернет.
Ако имате интерес към фотографията и не знаете много за историята (да, това съм аз) трябва да гледате тази презентация. Направена е под формата на webcast с гласов коментар от страна на автора и безкрайно интересни детайли.
Темата, за която пиша е друга – стойност на съдържанието.
Ако потърсите photography в google ще намерите 386 000 000 резултата.
По конкретната тема за историята на фотографията ще намерите 60 300 000 резултата.
Ако гледата презентацията на Йовко ще извлечете есенцията от последните 60 милиона страници за 30 минути.
Съответно:
стойност на съдържание = селекция на съдържание + коментар
История на фотографията = селексия от 60 милиона резултата + коментар от страна на автора
Разбира се, това е на много високо ниво и пропуска субективните фактори, а те са важни.
Ето добър пример:
Какво запомних аз от целия трафик от и към мен за последните 5 дена без значение от канала?
Темите, които хрумват на прима виста са явно най-интересни за нас, за всичко останало си има fave списъци.
Пак по темата ми за социалните мрежи и съдържанието си позволявам да поставя коментара на m1nd:
Създаването на съдържание не е проблем. Проблемът е в обемите на съдържание, които се създават както в социалните мрежи, така и в блоговете и Интернет изобщо. Тук идва следващата голяма крачка в развитието ни в мрежата, а именно създаването на куратори, които да те водят към “доброто” съдържание. Както стана ясно от мненията преди мен, качеството на съдържанието се определя индивидуално от всеки, но има много голяма група хора, които харесваме едни и същи неща. Погледнете колко хора пускат RT съобщения във вашия timeline.
Куратори на съдържание са сайтове като Flavorwire и Brain Pickings. Абонирайте се за newsletter-ите им и ще разберете за какво говоря.
Социалните мрежи имат друг проблем. Те изгубиха добавената си стойност. Колкото повече услуги за споделяне се появяват, толкова по-неосъзната дигитална шизофрения ще развиваме всеки ден. Какво да кажа, къде да го кажа, на кого да го кажа?
А всъщност има ли смисъл да казвам нещо изобщо?
Тотално споделям неговото мнение и смятам, че кураторите на съдържание тепърва ще стават популярни.
Хората имат все по-малко свободно време, все повече технологични джаджи излизат, все повече хора имат достъп до интернет, цените на тези джаджи падат, джаджите стават много мобилни, интернет се пренася в джоба на дънките или на сакото все по-успешно и всички тези хора бълваме съдържание като бесни.
Може би ще дойде момент, в който хората ще са готови да плащат, за да получават точно определено съдържание поднесено по-точно определен начин от точно определени хора.
Не че в момента няма хора, които реално работят като електронно сито на съдържание, но все още процеса е много хаотичен.
Да видим.
Направих скромен и лек редизайн на блога, като две са основните неща.
Пригответе си мобилните телефони, PDA-тата, таблетите, iPhone-ите, Android-ите, Blackberry-тата, нетбуците и каквото там имате за връзка с мрежата, защото идва мобилната версия на velqn.com
Всъщност мобилната версия на блога дойде още снощи, ето кракто ревю на възможностите.

Благодаря от сърце за отделеното време и трафик на:
Оставил съм възможност за превключване към нормалната версия, така че всеки да прецени какво иска да използва. Като цяло мобилната версия предлага почти същата функционалност, може да коментирате и да преглеждате напълно отделни публикации.
Втората промяна е свързана с twitter. Преди нея в блога се агрегираше автоматично всичко, които влиза/излиза през моя twitter профил. Въпреки, че следвам относително малък брой хора (115) понякога на ден се изливат над 600 чуруликания.
В последно време много неща се случват в twitter, но само част от тях са интересни, свежи и информативни.
На мен самия ми е доста тягостно понякога, а горката ми мишка се счупва да скролва ли скролва…
Затова отсега нататък ще филтрирам twitter мъдростите, които се появяват в блога.
Виж как се случва това

Накратко: Всички туитове, които ми допадат, ще бъдат маркирани като предпочитани от мен, собственоръчно и с показалеца на дясната ми ръка. Това може да са смешни, забавни, политически, социални, технологични, музикални и други. На този етап това е най-доброто решение за селекция на съдържанието.
В тази колонка няма да виждате RT на едно и също нещо по 20 пъти.
Няма да виждате кой какво защо и как харесва текста на песента за икебаната. Освен, ако не е много забавно, ама наистина много забавно.
Айде, честито!