Балове
Почна се!
Автомобилните изложения може спокойно да похапват пасти и да пият вкисната боза в сравнение дори със среден автопарк на едно средно училище в условия на бал.
Това на снимката не идва, като доказателство на моите слова, но знаеш и виждаш толкова, колкото и аз.
Моят бал остави в мен горчивия спомен на едно отминаващо време, супер безгрижно, много алкохолно и наситено с всякакви екстри. Спомням си, че последните дни преди великия хепънинг минаха именно под знака на тази идея – губиш нещо много яко, каквото е училището, при това завинаги.
Разбира се, след това университетския живот дойде, за да ми покаже брутално, че все още има какво да се изпие и да се… а и ученето беше по-сложно, особено в ТУ. Добре, че след ТУ има и УНСС, където ученето е придружено с красиви жени и е по-безгрижно.
В този тетрис на мисли се чудя дали днешните зрелостници наистина толкова се радват, като завършват училище?
Освен това ми се струва, че днешните ученици се радват освен на 3g, евтина мобилна телефония, наркотици и на други всевъзможни екстри, така че за изненада в студентския живот трябва да се погрижат доста напредничави учени в областта на химията и в тясно сътрудничество с мазета-цехове.
Мисля си, че започвам да пиша черноизглеждащо, затова трябва да избеля малко с признанието, че и аз си изкарах страхотно на моя бал, а сутринта се събудих с приятели на пейките на едно заведение Кестените на първата спирка на трамвай 5.
Сигурно, за да ми е по-гадно, тогава нито имаше толкова цифрова техника, която да ми помогне да си подредя цялата мозайка, а вместо Кестените и градинката отдавна се мъдри една необитавана сграда.
И все пак, така и не извиках 1,2,3,4,5,6,7,8,9,10,11 (а някои сега ги слушам, че броят и до 13).
Цялата история с баловете ми се чини адски безсмислена, а и още ми е смешно, като си погледна двуредното сако, хаха.
ps.
Словосъчетанието абитуриентски бал е интересно и в него се откриват по-малки думички, които не са от най-забавните, но тук те оставям сам с твоите размишления.
Loading tweets...