Българското село, 2012
Българското село трябва да се види. Трябва да се види, защото е било красиво. Трябва да се види преди окончателно да се разпадне. Или пък да разцъфти в приятен селски туризъм, където всичко хубаво и китно е автентично направено от местни китайски майстори. Или други майстори. И пак е автентично.
Но това е лицето на истинското, автентично, оригинално българско село. Там където живите хора по-малко от некролозите.
Къщурка сгушена в гората, като се загледаш и може да видиш Johnny Depp от филма The Secret Window…
Дувар – истински и тежък, такъв какъвто рядко може да се види.
Отпечатъкът на времето е безмилостен
Стряскане
31-ва година
Едва ли някой, някога отново ще седне на тази маса, за раздумка. Седянката е събрана и грижливо прибрана в гардероба със скелетите.
Въпреки, че се разпада, българското село е прекрасно. Прекрасно е, защото природата е истинска и дива.
Накратко, това е. Тук, там се срещат поддържани къщи, но те са малко, като стръкчета надежда, че някога там отново ще кипи живот.
Едва ли.
Българското село е точно такова, каквото ние сами си го направихме, оставяйки времето да победи и прекланяйки глава пред бетона и цимента. Както животните се бутат в обора, така решихме по-животински да се бутаме в тухлени и панелни кутийки.
Да живее урбанизацията.
Loading tweets...
Прекрасни тъжини фотоси и още по-тъжен коментар. Поздравявам ви за темата и за отношението.
Хубаво си го казал, Веляне…
Благодаря ви. Наистина е тъжно, толкова е прекрасно, а всичко е изоставено. Дори пишейки в момента това, чувам трамвая да минава, линейки, сирени…
Едното за сметка на другото.
Супер описание и много хубаво БЪЛГАРСКО село! :)
Страхотен разказ изпълващ ме с носталгия по старата къща на дядо ми. За сетен път се убеждавам, че снимките могат да са по-силни от думите.
Пътувам често от Враца до Белоградчик и винаги използвам главния път. Един път реших, че имам малко повече време и ще мина през селата, макар и пътят да е малко по-дълъг и усоен. Е, няма такава красота на природата и на къщичките. Понякога е полезно да кривнем от правия и хубав път и просто да се загледаме.
Всичко живо бяга по градовете. Не са едно или две села като това от снимките. МНОГО СА!
Проблема е начина на мислене всичко живо бяга в големия град и то даже по-голямата част в София. Дано се намерят повече хора които да намерят своята реализация в провинцията където е тишина и спокойствие, наемите са смешни работната ръка е евтина…
Аз пък намирам романтика в тези фотоси. Тези къщи не са изглеждали по много по различен начин когато са построени(разбира се са били здрави). И точно натуралния им вид в момента ме връща назад във времето.
Нормално е хората да напускат селата, след като градовете предлагат много по-големи възможности за развитие и прехранване.
Една от мечтите ми е като остарея да си купя една стара къща и да я реставрирам. След това да прекарам остатъка от живота си там :)
За съжаление голяма част от българските села се обезлюдяват, което е много тъжно, но факт! Спомням си като бях малък, че в селото имаше над 200 постоянни жители, което включва и много младежи, а днес бройката е сигурно около 50, но май с тенденция скоро да падне и под тази граница.
Така е. И в моето село, когато бях малък обичах да си ходя, защото имаше хора и имаше други малчугани. А сега като отидох бяха останали хора в 10-тина къщи, а зимата май никой не остава…
Има ли някаква възможност да кача и аз едни уникални снимки от едно село, което няма да му споменавам името. Ако има възможност администраторът да разреши :)
Страхотни снимки. Навяват спомени!