Златна Рибка, Созопол, Загреб, Венеция, Римини и Болоня

От velqn|Общи|16 Мнения

По пътя за морето срещнахме този модерен трактор.

Труп в колата или начин за охлаждане.

Къщата и жената са налице, купона може да започне!

Пием, пеем, пушим….

Палатката през деня. Струва 39.9 лв. от Практикер и издържа един дъжд. Чудо!

Този малък пич нещо си намери.

С този пич се засичам вече втора година, много готин и услужлив!

Ех, затова обичам рибката…

Някой са фенове на караваните.

Това е моята представа за къмпинг. Сянка. Трева. Не песок и лайна.

Тези стигат бързо.

Тоалетните на Рибката.

Класика с форцелт.

Стари, но на плажа.

Плажът пустее. Това е страхотно!

Класика.

Миеме ръчички и зъбки. Зъбите се измиват с култовата паста „Вадягомекия“.

Жив и здрав да е този магазин. Бирата е под 1 лев.

Нестандартно решение.

Мразим тока!

Рибката поддържа и разделно изхвърляне на боклуци.

И на Аркутино е празно.

Има и тръпка.

Обратно на Рибката. Намират се страхотни места.

Тук живеели дядо и баба, намира се пред къмпинга.

Хайде сега малко в Созопол. Той се е разрастнал. Има си нови улици. Ето какво има по тях.

Тази година хита е малката Текила. Ето тук държа любимата си бира върху главата си. Само Голд!

И мацките харесват Загорка Голд и я държат на главата си.

Помните ли дискотека Теодора? Аз никога не съм влизал, но преди си спомням, че беше оборотна.

Гледка от новия към стария град на Созопол.

Туристки.

Местни.

Отново туристи.

Занаятчия.

Това е доста вървежно или поне беше.

Hot Offert.

Морето и неговите клонинги.

Навсякъде беше пълно със свободни стаи… нормално.

Екшън в Созопол!

Скок, подскок.

На връщане към София през Бургас видяхме наживо „куче влачи рейс“.

С това екскурзията до Златна Рибка и Созопол приключи, но съвсем скоро ще се завърнем там отново! Сега да отскочим към Сърбия…

Неизбледняващи спомени по пътя към границата със Сърбия, Първа Частна Банка ограбила мечтите на много хора.

На митницата при Калотина. Невероятен соц елемент.

Новите немци, холандци и австрийци.

Нови немци със стари немски коли.

Проблеми на границата, горкия човек, колата му остана само по двигател.

Ура, вече сме в Сърбия. Сръбските братя са хитри. Ето какво се намира непосредствено след границата.

Новите немци отмарят по тревата, така беше в България и Сърбия. В Хърватска това явление намаля, а в Словения направо изчезна.

Сръбски сервитьор с уникално сокер киче сервира кафе, плащането може в евро, лева, динари. Два лева струва удоволствието.

Този сервитьор е с по-нормална, добре оформена мъжка прическа.

Новите немци си мият краката на чешмата

Случайни хора на спирката малко след границата.

Тате спи, аз играя на електронна игра.

Тате спи, спя и аз.

Седянка.

Биг мамас.

Първата сграда, която снимах в Београд.

Комерциална банка, с мега лого.

Извънземните имат база в Сърбия.

След бомбардировките.

Сега Београд е почти възстановен.

На границата с Хърватска, немкиня в луксозен автомобил оптива глътка минерална вода.

В Хърватска е готино, даже и небето.

Всичко си е супер, магистралата е страхотна и се плаща.

Пристигнахме в Загреб, ура! Първото нещо, което снимах е този изрисуван подлез.

Централният площад в Загреб е подозрително чист и огромен, Партнер Банка.

Това лого да ви е познато? Загребачка Банка.

Аха, ето защо е толкова чисто.

Хърватският флаг.

Внимание, рицар.

Улица от стария град в Загреб. Всичко свети „ката ден“.

Даже шахтите в Загреб изглеждат добре.

И те си имат ул. Кирил и Методий.

Интересен, мм, орнамент.

Хей това е Windows.

Катедралата в центъра е величествена.

Хайде Робърт Лангдън, къде си?

Словения, Словения… няма какво да покажа за мой срам и ужас. Взимам си веднага бележка и слагам Любляна като туристическа цел!

Ето вече и италианското небе, но кой ми каза, че мога да снимам през стъклото на рейса?!

Кефът да се возиш само по магистрала си има цена. Тя се плаща ето тук.

Ех, морето. На път сме за Венеция. С някакво шантаво корабче.

Няма страшно щом има брашно и спасителни пояси.

Самотна италианска рибарка. Ех, да можех да плувам само…

До Венеция повечето припалват моторни лодки.

Италианците обичат слънцето. И слънчевата енергия.

Още малко до заветните канали.

Капитанът и неговия помощник, вдигната яка, цигара в устата.

Ей това е живот.

На тази снимка добре се виждат две неща, едното е местния воден, градски транспорт и „малко“ по-големия луксозен транспорт за туристи.

Вече сме на сушата, посреща ни ей този момък.

Италианските младежи са много слаби, ниски и със супер оскубани вежди. Малко, така, педалски-фешън вид имат.

Флагът на Венеция!

Във Венеция има просяци.

Слънчево хотелче Габриели.

Мостът на въздишките, ех. Всеки знае, че не е било хубаво да те водят през него.

Туристите хранят гълъби като полудели. Мен ме е гнус:

Малко снимки от площада Сан Марко.

По уличките на Венеция.

Канале Гранде, ако не се лъжа.

Този дядо беше от нашата група и много ме изкефи, манияк!

Мостът върху Канале Гранде.

Уникредит Банка и това сме го виждали някъде.

Готин и шарен фенер.

Заведение на първия етаж, почти във водата.

Просякиня.

Лъскавите марки.

За да станеш гондолиер държиш изпит. Офертата за возене беше 100 евро за 6 души най-много. Смърди.

Ако излезеш набързо от вас по стълбите може и да се удавиш.

Още гондолиери.

Безалкохолните напитки са и в такива кутийки.

Това, което посочвам може да е интересно на символистите.

Връщане към центъра, но по друг път.

Тази жена печели много. Продава зрънца, с които туристите хранят гълъбите срещу едно евро.

Малкият жъне по улиците.

Черно и бяло.

Момиченце храни гълъбите.

Отново от Сан Марко.

Това е сервитьор, строг и справедлив.

И този е такъв.

Отново гондолиерите.

Малко арт.

Паркиране.

Ето на този остров не отидохме, остана само визуалното удоволствие отдалече.

Паркинзи.

И гаражи…

Във Венеция има хора от целия свят.

Красота.

Гондоли.

Този изглежда зъл.

Венеция и Исляма.

Венеция и Исляма.

И отново.

Розово кафе.

Жълто кафе.

Лилав бар ресторант.

Атрактивен начин за охлаждане, напитките се поливат с вода, която се отича по земята. Венеция.

Алъш вериш.

Жега в центъра на Венеция.

На тръгване, двама венециански пенсионери.

Ето го и третия, най-модерен. С чантичка през рамото и гумени чехли, по които италианците са луди.

Махаме за чао на Венеция, ето как изглежда една спирка на градския транспорт.

Влизането в този тунел забранено, обърнете внимание на знака в центъра на моста.

С тези вълни казахме финално чао на Венеция, забавно беше.

И така, вече сме в Римини, ураа! Ето първата ми снимка от там.

Двама сладурковци на плажа в Римини.

Какво правехме по цял ден на плажа, в морето? Пляс пляс педалите на водно колело? Неее. Това е играта.

Българската следа в Римини.

Потегляме за Сан Марино. Ето го и летището! Това даже е правителствения самолет.

Museo della Tortura. Побиват ме тръпки

А тази добра полицайка в жълто ни пусна към стария град

Предполагам хотел?

Пред парламента. Тези двамата сладури не ги познавам, но позираха и ги снимах

Малко снимки от парламента

Абрахъм Линкълн в парламента на Сан Марино

Свобода

Това ми е любимо, слънцето, слънцето!

Гвардеец пред парламента.

След парламента се качихме на кулите горе на върха. Ето малко снимки оттам.

Гледката е обхвааатна.

Ето и едната кула

Отгоре хората изглеждат малки

Гледка от другата страна

Бойно снаряжение от едно време

Малко инфо

Още инфо

Стенодрасканици в затвора

Замъкът с кулите отвън

Уморени туристи похапват на гледка

Чешмичка в Сан Марино

Парламента на връщане

Хотел Титано

Статуя посветена на трагедията в Беслан

Туристи

Полицаите не дават да ги снимаш, 1:0 за мен

Табела

Ех, връщаме се обратно в Римини. Но отиваме на централната ЖП гара към Болоня! Болоня е на 112 км. път от Римини и е грехота да не се посети. Тези туристи също отиват на някъде.

Crazy frog

Това е втора класа във влака

Опла, вече сме в Болоня! Хипер уморени туристи са налягали пред централната ЖП гара

По пътя за центъра

Кока кола по старому

Жилищните сгради са огромни, огромни.

Пътят към центъра.

Италианка си купува въглехидратна храна. Освен въглехидратите и италианските жени не ме изкефиха.

Грозно. По-грозно. Prada

Гарибалди.

Зла ключалка.

Рейс 27 А.

Полицаите с червени палки.

Старинна сграда.

Едната от двете кули.

Пънкар.

Лъвче.

Ей това беше готино.

Ей това е секси.

Две полицайки from behind.

Малкият Буда и майка му.

Качихме се в кулата, която е 100 метра. Бавно и мъчително нагоре. Ето по тези стълби…

Гледката си струваше.

Къде си Робърт?!

И това сме го виждали някъде.

На връщане.

Обратно в Римини за няколко дена. Дъжд и скръб.

Вече сме си в София, супер!

Завършвам най-дългия си пост за 7-те години, в които поддържам блог със следната епизодична снимка…