За съдържанието и стойността
Снощи точно преди да си легна попаднах на презентацията на Йовко за историята на фотографията в Интернет.
Ако имате интерес към фотографията и не знаете много за историята (да, това съм аз) трябва да гледате тази презентация. Направена е под формата на webcast с гласов коментар от страна на автора и безкрайно интересни детайли.
Темата, за която пиша е друга – стойност на съдържанието.
Ако потърсите photography в google ще намерите 386 000 000 резултата.
По конкретната тема за историята на фотографията ще намерите 60 300 000 резултата.
Ако гледата презентацията на Йовко ще извлечете есенцията от последните 60 милиона страници за 30 минути.
Съответно:
стойност на съдържание = селекция на съдържание + коментар
История на фотографията = селексия от 60 милиона резултата + коментар от страна на автора
Разбира се, това е на много високо ниво и пропуска субективните фактори, а те са важни.
Ето добър пример:
Какво запомних аз от целия трафик от и към мен за последните 5 дена без значение от канала?
Темите, които хрумват на прима виста са явно най-интересни за нас, за всичко останало си има fave списъци.
Пак по темата ми за социалните мрежи и съдържанието си позволявам да поставя коментара на m1nd:
Създаването на съдържание не е проблем. Проблемът е в обемите на съдържание, които се създават както в социалните мрежи, така и в блоговете и Интернет изобщо. Тук идва следващата голяма крачка в развитието ни в мрежата, а именно създаването на куратори, които да те водят към “доброто” съдържание. Както стана ясно от мненията преди мен, качеството на съдържанието се определя индивидуално от всеки, но има много голяма група хора, които харесваме едни и същи неща. Погледнете колко хора пускат RT съобщения във вашия timeline.
Куратори на съдържание са сайтове като Flavorwire и Brain Pickings. Абонирайте се за newsletter-ите им и ще разберете за какво говоря.
Социалните мрежи имат друг проблем. Те изгубиха добавената си стойност. Колкото повече услуги за споделяне се появяват, толкова по-неосъзната дигитална шизофрения ще развиваме всеки ден. Какво да кажа, къде да го кажа, на кого да го кажа?
А всъщност има ли смисъл да казвам нещо изобщо?
Тотално споделям неговото мнение и смятам, че кураторите на съдържание тепърва ще стават популярни.
Хората имат все по-малко свободно време, все повече технологични джаджи излизат, все повече хора имат достъп до интернет, цените на тези джаджи падат, джаджите стават много мобилни, интернет се пренася в джоба на дънките или на сакото все по-успешно и всички тези хора бълваме съдържание като бесни.
Може би ще дойде момент, в който хората ще са готови да плащат, за да получават точно определено съдържание поднесено по-точно определен начин от точно определени хора.
Не че в момента няма хора, които реално работят като електронно сито на съдържание, но все още процеса е много хаотичен.
Да видим.
никакви куратори в мрежата. предпочитам без цензура и с много глупости
Това е така и нашето общество става все по-повърхностно и смисленото съдържание не се оценява. В моята мрежа се опитвам да изследвам този проблем и ако влезнете ще видите кой статии се харесват повече.