Социалните мрежи и съдържанието
Тази статия трябва да се получи като кратко резюме относно наблюдението ми върху цифровите дълбини на социалните мрежи за последната една година. До преди това съвсем съзнателно се въздържах от използване на едни от най-популярните услуги, а сега когато вече ги използвам едва ли ще спра.
Какво се случи със символите
Първоначално хората разменят символи под формата на електронни писма. Всеки отговоря когато му скимне, комуникацията е накъсана, а броят на рекламните/spam съобщения нараства дотолкова, че през миналата година spam имейлите удрят дупе в тавана -> справка интернет в цифри за 2009-та (via @koledan). Имейл комуникацията е мъртва, използва се за служебни цели главно, а борбата със spama-а се превръща в джихад.
Настъпва следващата ера – размяната на символи в реално време. Треперещи потребители закачени на 2800 bps разменят символ по символ в реално време. Комуникацията е двустранна, изглежда една идея по-истинска, но всеки е за другия буква на фона на черен екран.
Реалната размяна на символи вече не е двустранна – създават се различни мрежи и протоколи за общуване, чрез които повече от двама души могат едновременно да разменят символи в реално време. Пробивът е голям, но потребителите все още са букви един за друг, визуализацията се извършва чрез изпращане на снимков материал по директен двустранен канал между потребителите. Това е ерата, която бележи най-голям връх в инсталирането на троянски коне маскирани като…снимка в архив от изпълним файл.
Това е горе долу и момента, в който някой някъде се сеща, че може да използва тези канали за реклама, или някой друг, който е поддържал всичко това без пари е решил, че е крайно време да започне да печели.
За да се случи всичко това е нужно да събереш много и различни хора на едно и също място.
Как символите станаха приятели с пикселите
Слагаш на хората по една снимка или т.н. аватар и те вече придобиват физиономия. Даваш им възможност да си правят профил и те вече имат история.
История в пиксели.
Милиони хора на света откриха секса по този начин и сигурно и до днес са благодарни затова. Хиляди съученици се събраха виртуално и отново със своите класове, не ми се мисли това какъв бум е предизвикало при бракоразводните дела.
Символите вече са придружени с физиономии, комуникацията е много по-интерактивна и забавна. Размяната на пиксели отдавна вече главен обект в различни бизнес модели, съдържанието започва да става цар, започва да се генерират сериозни доходи.
Когато пиксела откри тайния си брат близнак видеото
С видеото се повтори същата схема като с пикселите. В един момент тракането по клавиатурата се превръща в размяна на глас, а всеки втори домашен компютър има уеб камера.
Всичко след това вече е история, настояще и бъдеще – справка -> youtube, vimeo и т.н.
Размяната на символи, глас, пиксели и видео вече е канонизиран бизнес и потребителите са милиони.
Ето малко примери.
Според pingdom.com за първи път през декември 2009-та twitter регистрира над един милиард чуруликания (1.036 милиарда). Януари 2010-та година чуруликанията са 16 пъти повече от тези през януари 2009-та. Активността на потребителите в twitter е скочила двойно за разлика от август 2009-та. Twitter регистрира и рекорд за най-много чуруликания на ден през януари 2010 – 39.5 милиона. За един ден!
Официалната статистика на facebook показва над 400 милиона активни потребителя, от които 50% влизат в facebook всеки ден. Всеки месец в страницата се качат над 3 милиарда снимки. Средно на всеки се падат по 130 приятеля. Страницата е преведена на 70 езика, а 100 милиона потребителя използват facebook през мобилните си устройства.
Какво се случва със съдържанието?
Когато мислим за съдържание трябва да вземем предвид два важни факта.
Факт 1 -> Потребителите на социалните мрежи са много. Адски много. Справка -> Презентация на Nielsen.
Факт 2 -> Съдържанието генерирано от крайните потребители не винаги е качествено. Справка -> UGC + google.
Съществуват най-различно начини за споделяне и публикуване на информация, което е нещо велико и дава наистина големи предимства на авторите: възможност за лично мнение, липса на ангажираност с издател = повече свобода = повече искреност и много други.
Тънката хватка тук е следната: колко безцелни статус актуализации=потребителско съдържание трябва да прочетеш, за да попаднеш на нещо, което те интересува?
И това се случва въпреки всичките метаданни, които са на разположение за ползване.
Интеграцията на една социална медия с друга и с трета пък води до дублиране на съдържанието. А това води до накъсване на комуникацията. А това ни връща към първата ера = накъсана комуникация.
Ако погледна сега в моя twitter timeline, виждам линкове към видео на Michael Jackson в подкрепа на Хаити, уведомление за започнат уикенд, възпоменание за google wave и прочие.
Ако погледна в facebook пък виждам, колко готино място е европейския парламент, потребител отказващ цигарите от трети март, коментари под фен страницата на култов учител от НЕГ-91 и бисери на щатския посланик.
Нека сега и конкретно за случая да помислим каква е връзката между:
- Michael Jackson
- Щатският посланик
- Европейският парламент
- Култов учител от НЕГ – 91
- Отказване на цигарите
- Google Wave
- Началото на уикенда
Връзката е, че това е съдържание публикувано от потребители, които по някакъв начин са свързани с мен. Това разбира се важи и от мен към света и по-точно тези, които са свързани с мен.
Кое е важно?
Колкото и да изглежда странно драги читатели, важното е усилието, което правите с ръката и мишката.
Решението, което вземате, дали да последвате линка с бутона на мишката или да скролнете на долу/нагоре.
Наистина е много трудно да се определят метрики за измерване на съдържанието споделяно в социалните мрежи.
Ако пишеш често си спамър, ако пишеш рядко си ексцентрик.
Нека да приемем, че това е най-лошото, което може да се е случило със качеството на съдържанието през годините.
При условие, че качественото съдържание е абсолютно субективна величина, а годините са нещо твърдо и фиксирано, ми е много интересно през 2010 на кой процент бихте заложили?
И доколкото това горното е абстракция, със сигурност е ясно, че световният стремеж е все по-голяма част от това съдържание да носи възвращаемост. Тук няма да прилагам справка, защото мисля, че всички го виждаме.
И както казваше един известен потребител сега всеки ден, всеки час, навсякъде има матриал.
Loading tweets...
Като че искаш да изразиш неудоволетвореност от темповете и качеството на комуникацията в Интернет.
Ако е така, разочарованието ти е безпочвено и е и в случая е неуспешен опит за предлагане на по-добро съдържание.
Апропо, какво разбираш под ДОБРО съдържание.
А какво е ДОБРО съдържание в социалната мрежа?
Нали знаеш, че шопската салата и шоколадовата торта имат КАЧЕСТВЕНО съдържание, което си има своите почитатели и място в менюто?
Социалната мрежа не трябва да има СЪДЪРЖАНИЕ, а връзки, създаващи общност.
Какво предлага общноста като комуникативно съдържание е въпрос на интереси, интелигентност, култура и прочие.
Но съдържание има, и ако се разровиш в СЪДЪРЖАНИЕТО на баницата, може и късметче да намериш.
Може да поспорим дали социалната мрежа не трябва да има съдържане, а само връзки.
Ако основната идея се крепеше само на връзки тогава щяхме да живеем още в епохата на блогрола.
На социалните мрежи им трябва съдържание, за да може покрай него да продават своите продукти, приложения и т.н.
По отношение на качеството на съдържанието тук сме на едно мнение – зависи кой какво обича – аз съм фен и на шопската салата и на тортата.
Не говоря за URL връзки, Веляне.
Социалните мрежи се крепят на връзки, създаващи общество.
Това са културни, философски, емоционални, религиозни, интелектуални и прочие връзки.
Нещо като връзките между хората, събрали се на една маса по някакаъв повод, или тези между две съседни маси в една кръчма ;)
Да, съгласен съм. Ето примерно аз сега съм в твоята страница и ми интересно да чета разни неща, защото смятам, че някои от тях са ми интересни.
Което нямаше да е случая, ако публикациите ти се въртяха основно около ежедневието ти разбито по минути в статусен стил.
Идеята, е че все по-трудно става да намериш нещо интересно, не че интересни неща липсват, просто има супер много безинтересна информация.
Създаването на съдържание не е проблем. Проблемът е в обемите на съдържание, които се създават както в социалните мрежи, така и в блоговете и Интернет изобщо. Тук идва следващата голяма крачка в развитието ни в мрежата, а именно създаването на куратори, които да те водят към „доброто“ съдържание. Както стана ясно от мненията преди мен, качеството на съдържанието се определя индивидуално от всеки, но има много голяма група хора, които харесваме едни и същи неща. Погледнете колко хора пускат RT съобщения във вашия timeline.
Куратори на съдържание са сайтове като Flavorwire и Brain Pickings. Абонирайте се за newsletter-ите им и ще разберете за какво говоря.
Социалните мрежи имат друг проблем. Те изгубиха добавената си стойност. Колкото повече услуги за споделяне се появяват, толкова по-неосъзната дигитална шизофрения ще развиваме всеки ден. Какво да кажа, къде да го кажа, на кого да го кажа?
А всъщност има ли смисъл да казвам нещо изобщо?
Забавно, наистина.
Аз пък тъкмо се разписах по повод поредната идея за по-пълна социализация на всяка цена Poken, но като цяло съм много съгласна с теб, количеството информация е обратно пропорционално на качеството информация… обаче.
Всеки сам преценява какво го вълнува него.
Ако мен и теб ни кефят едни неща (политика, изкуство, чорапи, пр.), някой друг го кефят снимките на андреа, последния му купон и пияните снимки и речите на Обама.
Да, пълно е с шум и безсмислици, но пък уникалните бисери, текстове, снимки, песни и какво ли още не, до които милиони имат достъп (и милиони създават и творят заедно или отделно) също са последствие на това посевместно киснене пред мониторите.
Иначе казано, не можем да сложим цензура „това е важно, това не е“, защото има повече фенове на бойко борисов, отколкото на салвадор дали и това е факт. :)
Но можем спокойно да бойкотиваме тази или друга социална мрежа и да разпространяваме идеята за бойкота на трета мрежа в първите две, защото тези мрежи вече са станали сериозна част от нашето ежедневие и живот.
Колкото и забавно/тъжно/иронично/саркастично да звучи.
Изобщо… Alanis Morissette – Ironic и толкова.
:)
Според мен „доброто“ съдържание всеки ден печели проценти в борбата с некачественото такова. Това е обуславено от развитието на мрежата като цяло, от все по-голямата конкуренция. Нека си спомним преди 3-4 години колко лесно беше да напишем (а защо не и откраднем) една статия, да я популяризираме и да спечелим пари под една или друга форма посредством нея. В днешно време ако нямаш качествен контент просто ще бъдеш „смазан“ в социалките: както някой горе спомена хората са станали много капризни към съдържанието, а и да не забравяме как расте всеки ден броят им в мрежата.
скоро социалните мрежи ще се научат да се самофилтрират. примерно ще показват само воутнатите статуси или пък ще решеват вместо теб кое е по-интересно на база предишното ти поведение
по всички медийни канали болшинството съдържание е лайна с говна
Както го каза twitter е завръщане към миналото на разни меланхолици.
Не съм съгласна, че повече информация означава по-некачествена такава (това че „качеството“ е относително – ясно). Повечето информация означава само, че откриваш по-трудно твоето зрънце в купчината слама. Но затова пък можеш да усъвършенстваш уменията си да търсиш и отсяваш, абсолютно постижимо е.
Във всеки случай предпочитам купчината слама/плява да си е там. И не искам никой да пресява „воутнатите“ статуси на приятелите/потребителите:)) Справям си се най-добре сама ;)
Днес прочетох много интересна статия, която бях забравил в favorites папката. Казва се After social networks, what next? и е точно по темата. Хвърлете един поглед.
Интересно, мерси!
доста си наблядателен и имаш доста аналитичен ум – удоволствие бе да чета статията ти