Мисия Лондон
Вчера изгледах мисията Лондон при пълен киносалон. Голямата мрежа вече е залята от оценки и мнения за филма, които са по-скоро положителни.
Е, не изцяло. Ето моите.
1. Филмът не е толкова смешен, колкото трейлърите – пример е култовата реплика на Коцето nice, ah, която той казва в толкова неочаквана сцена, че направо убива ефекта от нея. На трейлъра е монтирана след много по-ефектен момент от филма.
2. Много добре е представена атмосферата от българското посолство. Да, повечето посолства все още изглеждат така.
3. Прекалено много продуктово позициониране, както е модерно да се казва сега.
4. Някои недоразумения в кастинга.
5. Супер предвидим сценарий.
Като цяло е забавно филмче, става за гледане. На излизане от салона повечето хора обсъждаха, че филма бил окей като за български.
Ето това според мен е нелепо.
Като филма е български изведнъж критериите стават по-ниски и това касае цялата българска продукция.
Добре е, става като за български.
Това значи ли, че сме склонни да приемаме по-ниско качество с оправданието, че е българско?
Подценява ли се българската продукция, защото тя по подразбиране е кофти?
Чуждата продукция автоматично ли се приема с повече доверие, само защото е чужда?
Страдаме ли от балкански комплекс винаги да оплюваме своите и да ги дърпаме надолу в казана?
Ето тези въпроси изникват в главата ми.
Колкото и да не ни се вярва, филма е ок, изглежда добре и това не е малко.
Сега предстои да се излеят тоново боклук върху филма, сякаш на всички не ни е ясно, какво се случва с киното и въобще с изкуството в България през годините на прехода.
Според мен това е далеч от истината. Трудно отнякъде може да излезе българския еди-кой-си.
Това е другия момент – не се търси автентичното, уникалното, а винаги сравнителното.
Българският д-р Хаус, българския Лувър, българския Ален Делон и много други.
А в крайна сметка една боза си е боза.
Мисия Лондон може би не е перфектната комедия с екшън елементи, но показва много точни неща:
1. Българите мразят… българи.
2. Останалите европейски (и не само) нации ни приемат за комплексиран народ.
3. Много често единствената мярка е… без мярка.
Loading tweets...
Не е коректно да замениш думичката „кино“ с „продукция“, възползвайки се от по-широкия смисъл, който носи.
Прочетох книгата, с подобна рецензия от моя страна- сполочлив опит. Хората просто се радват, когато виждат желанието за промяна в новите автори – както за книгата, така и за автора. Това е първата книга на Алек Попов, сигурен съм, че втората ще има по-балансиран, завършен и оригинален вид. Същото важи и за много българи, работещи в киноиндустрията. :)
Съвсем нарочно я замених, търсейки ефекта. Защото ми се иска фокуса да не е в/у киното или изкуството, а обобщаващо в/у всичко българско.
Аз мисля, че книгата е по-успешна от филма, което по никакъв случай не бива да ни кара да подценяваме и него. Рядко филмите се получават по-добре от оригиналната история на книга. Въпросното подценяване на бг кино през последните 20тина години е напълно основателно и филми като този са наистина свеж полъх във вмирисаната на мухъл претенциозност, с която подхождат повечето от продукциите. Става въпрос за това, че в този период се нагледахме на свръх-драматични бози, описващи тежката ни съдба и ежедневие, които си поставят за цел винаги и непременно да разкрият всички истини за света, да възпитават зрителя в нещо и да се приемат колкото се може по-насериозно. Хубавото е, че напоследък започват да се появяват точно хора, които не се приемат толкова насериозно, а са склонни да (само)иронизират и условията и себе си като част от тях.
Затова и най-силната част във филма (запазена е точно и от книгата) беше, когато пияната „кралица“ казваше нещо от рода на – разбирам да си сам и да мастурбираш пред подобна бутафория, но когато цяла нация го прави организирано, това вече е извратено. Историята има невероятно точни попадения – първенющината на националния елит, професионализма на държавния чиновник, бутафорните извори и употреби на национална гордост. И най-хубавото е, че тези проблясъци са представени по оригинален и забавен начин, който те кара да се смееш, а не със сълзливи натоварващи и морализаторски послания, както обикновено се случва в бг кино.
Да… но сега ще видиш какви кофи помия ще се излеят от същите тези „претенциозни“ личности… които са просто отворени консерви, а вътре … нищо :)
о да…очаквам с нетърпение. ама това са камъни в тяхната градина :)
Колкото и помия да се излее върху филма трябва да се признае ,че България е изкарала точно двама кинорежсьори в международен мащаб – Мето Андонов и Людмил Кирков.
Интересно ревя… хареса ми откъса:
– вероятно, да. Честичко.
Истината, е че българското кино е доста зле в последните години… Надявам се това да се промени някой ден…
PS {ревю} исках да кажа, разбира се!
E, така е то- българската гледна точка ВИНАГИ е ниска, тясна и душна. Добре че не играх в този филм, макар че имах тази възможност.
хаха :D
(Ох, трудно се коментира така – ту нямало нито една буква на кирилица, ту било прекалено кратко. А аз просто исках да се изразя емоцията си от един по-горен коментар)
след 6 минути почва новата „серия“ на стъклен свят. веляне ако си още в красна поляна те каня на пуканки да я гледаме :)
а чакай, сега видях програмата то било „българия търси афганистанец“ ама поканата важи, нали все пак е бг продукция, нищо че е с арменнци
Чела съм книгата. Гледах и филма. И двете много ми харесаха.
Що се отнася до определението „става, като за български филм“ – да, става. И не защото подценявам българското, а защото съпоставям с бг филмите от последните години – „бурни драми,“ пълни с толкова много от(пре)пратки, че е много трудно да издържиш филма докрай, камо ли да схванеш идеята. А в случая с „Мисия Лондон“ нещата са много добре премерени.
Според мен големият проблем при „българските“ филми е, че бюджетът на повечето БГ продукции е колкото този за тоалетна хартия в холивудските. Баща ми има един лаф, „с пръдня боя не става“ и си мисля, че точно това е ситуацията при БГ киното. Сигурен съм, че с много пари бихме правили равностойни, а дори и по-добри продукции от тези на САЩ. Без бюджет за специални ефекти, скъпа снимачна техника, скъпи дрехи и гримове, скъпи и реалистични декори, определено очакванията ми се занижават, когато чуя, че някой филм е български.
Пешо, това е и така и не е така. За справка може да погледнеш супер успешните сръбски, комедийни филми, които радват цял свят.
С пръдня боя не става по принцип, но именно в изкуството може да счупиш всички правила и да създаваш изключения.
Проблемът, е че ниския бюджет трябва да се компенсира с голяма креативност.
@Ssk, едно уточнение – това не е първата книга на Алек Попов; справка
Алек Попов е един от любимите ми автори, изчела съм почти всичко негово ;)
за филма ще се изкажа като гледам ;)
Проблемът е, че българското кино е може би сред най-некадърните стоки, произвеждани у нас в последните десетилетия и затова, когато човек види нещо на ниво малко над посредственото, му се радва.
Не съм гледал филма „Мисия Лондон“, но си направих труда да гледам „Стъклен дом“ и там положението е същото. На фона на всички боклуци, които някога са правени от българи и в жанра въобще, този филм стои една идея по-високо и това донякъде е повод за задоволство, защото има някакъв прогрес. От друга страна, все още има дейности, в които българинът се опитва да се прави на супер оригинален творец, без да е научил елементарните правила на занаята.
За пример ще дам озвучаването. Българските филми от 70-те години до днес имат ужасно озвучаване – хем чуваш някакъв шум и говор, хем нищо от това, което се говори, не разбираш.
Истината е, че във всяко изкуство си има и една сериозна доза занаят. Той се овладява с много труд и практика. Владеенето на занаята не е гаранция за големи естетически постижения и комерсиален успех, но е база, без която всякакви други напъни са обречени да изглеждат жалки.
Не мисля, че има нещо срамно в това да харесваме средна ръка български продукции, ако показват някакъв прогрес спрямо онова, което сме произвеждали досега. Определено ще гледам филма „Мисия Лондон“, но не очаквам нещо супер гениално. За мен ще бъде достатъчно да видя, че авторите са овладели кнаджийския занаят. Това засега е достатъчен прогрес.
„Става като за български“ може да има и друг смисъл. Преводът и културната бариера обикновено покриват най-дразнещите дефекти, особено изкуствените диалози. По подобна причина и поостарелите български филми се преглъщат по-лесно.
@Ssk: По скромното ми мнение „Черната кутия“ е по-слаба от „Мисия Лондон“. Изглежда се е напъвал да направи нещо сериозно и резултатът ми звучи фалшиво.
Мхм, Любо Нейков като Коста Баничаров – много добро, така си го представях четейки книгата на Алек Попов. То книгата май не беше кой знае колко известна преди филма…издадена е през 2001г. и някои хора чак сега разбират за нея.
Колкото до сравнението между българското кино и Холивуд, ще си позволя да цитирам Милчо Манчевски – „Мислим дека има едно-две мЕста по-лоши на света.“
Поздрави,
КостА
Български или не филмът е добро попадение,все пак не претендира за Оскар,Сезар и Златна мечка,а да забавлява.За 6 години „правене“ и шансове никога да не стане си е цяло постижение ,че Мисията видя бял свят.А това че „всичко българско и родно“ се превъзнася е безспорен факт(четейки за изявите на Бербатов оставаш в впечатление ,че аха и ще вземе златна топка,а хората се чудят как да го продадат)
Съмнява ме даже, дали „Мисия Лондон“ ще си „избие“ парите, вложени в него. Най-вероятно – не. Защото в първите дни след премиерата, хората отидоха в киносалоните, както и аз самият, с нагласата да гледат нещо хубаво, качествено и творчески издържано. Уви – това беше голямото ми разочаровани, когато гледах един филм, не… по-различен от хумористично ТВ предаване. Филм, който разчита на усмиването на българската дипломация, на маркетинг, на PR и реклама, а не на кинематографичност!
Според мен, „Мисия Лондон“ е доста слаб филм. Няма художествена стойност и известният му касов, но не творчески, успех, се дължи на това, че филма разчита на факта, че българинът не си обича политиците и изобщо не обича нито богатите, нито управляващите. Това първосигнално нещо е заложено явно в маркетинговата стратеги…я на филма, с което той печели известен касов успех. Плюйте политиците и филма ще се глада. Да ама това е тъпо! Защото знаем, че както има хора всякакви, така и има различни политици и не всички са като тези, които визира филма.
Къде се крие разковничето в известният касов, подчертавам – само известен касов успех, съвмерим само в България, на „Мисия Лондон“. Според мен, в многото фвърлени пари! 1. „Мисия Лондон“ е българският филм с най-голям бюджет. Второ – хвърлени са страшно много пари в PR и реклама. Трето – филма разчита на първосигналнот…о чувство на българина – „след като се плюят политиците и българските дипломати – това ще се хареса на масите“. Само че това е много плоско съградена маркетингова стратегия. Филма е съшит с „бели конце“, както се казва.
Много бих искал да видя, дали „Мисия Лондон“ ще спечели някоя сериозна международна награда, както наскоро спечели филма на Стефан Командарев „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“. Аз мисля, че като художествени качества, „Мисия Лондон“ е доста по-далече от въпросния филм на Стефан Командарев.
Когато се парадира с касов успех на български филм, все пак трябва да се има предвид, че една българска комедия от 1982 г., се превърна във филмов хит за всички времена в България. И това е филмът на големия български режисьор Людмил Кирков – „Оркестър без име“. Филмът, направен през 1982 г. , се радва на огромен успех, както на времето, така и сега! Дали „Мисия Лондон“ би имала такъв зрителски и касов успех в продължение на 28 години? Не, според мен! „Мисия Лондон“ е доста семпъл филм. Похвални са все пак опитите да се възроди българското кино и да се правят български филми. Но не е нужно само желание – трябва и талант! Все пак, както сме чували – „Количеството поражда и качество“.
Дано да е така!
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9E%D1%80%D0%BA%D0%B5%D1%81%D1%82%D1%8A%D1%80_%D0%B1%D0%B5%D0%B7_%D0%B8%D0%BC%D0%B5
Е, не всички са отишли с такава нагласа. Аз като ходя на кино никога не отивам с нагласата, че ще гледам нещо супер-дупер яко. Така си спестявам разочарованието, но пък понякога оставам много приятно изненадан. Това е грешката на много хора – че са очаквали едва ли не филм за Оскар!
Според мен, сравнително високата гледаемост /за българските мащаби/ на „Мисия Лондон“ се дължи не на художествените качества на този филм, а на добрия МАРКЕТИНГ. Защо? Защото никой не се е сетил в последните 10 години, или ако се е сетил, все пак не е направил филм-комедия. Комедията е жанр, колкото тъп и първосигнален, толкова и харесван от много хора, особено в България. „Мисия Лондон“ не е моя тип комедия, прекалено се пародира, прекалено издиша на места и т.н. Лично аз харесвам френския тип комедия, образци от която намирам за най-добрите комедийни филми в световен мащаб. Но така или иначе, известният успех на „Мисия Лондон“ в България, според мен, се дължи на добрия МАРКЕТИНГ, вложените много пари /за български филм/ и масираната реклама, в която са хвърлени също много пари, както и многото медийни партньори, в това число много гледаната телевизия bTV. Без всичко това, „Мисия Лондон“ щеше да мине и замине по екраните с ограничен зрителски интерес. Ще бъде интересно дали „Мисия Лондон“ ще може да си възвърне вложените пари за направата на филма, както и за PR и рекламната кампания. Дано да успее. Но въпреки известния касов успех, филма не притежава сериозни художествани качества и е доста посредствено направен.Така мисля поне аз, това е моето мнение.
некоректно е да се сравняват „Аватар“ и „Мисия Лондон“ ! Или „Троя“ и „Мисия Лондон“. Разликата е в светлинни години, в пъти повече в полза на „Аватар“, както в технологично отношение, така и в замисъл, монтаж, операторска работа, актьорско присъствие и режисура. Нещо повече,някои хора си мислят, че е успех нещо, което все пак се е гледало на български екран. Но тук, продуцентите на „Мисия Лондон“ не отчитат факта, или просто не искат да го признаят официално, че „Аватар“, „Троя“ или който и да било от филмите, които споменават по-горе, имат многократно по-голяма посещаемост в световен мащаб и многократно по-големи приходи за един уикенд, или за цялото си разпространение, отколкото нашия „Мисия Лондон“. Не е коректно да се пише и да се сравняват „Аватар“ или „Троя“ с „Мисия Лондон“. Жалки са приходите от 300 000 лева за един уикенд, сравнени с милионите в долари, направени за един уикенд от „Аватар“.
ОТНОВО ЗАПОЧВАМЕ ДА ИЗБИВАМЕ БЪЛГАРСКИ КОМПЛЕКСИ СЪС СРАВНЕНИЕТО „МИСИЯ ЛОНДОН“ – „АВАТАР“ ИЛИ „ТРОЯ“. Нека да сравняваме „Мисия Лондон“ по-скромно, с някой български филм от последното десетилетие например! „Аватар“ и „Троя“ са много „голяма лъжица“ за екипа реализирал „Мисия Лондон“. По-полека го давайте!
Нашият филм „Мисия Лондон“ е поредният български тесногръден опит да се направи нещо. Не отричам, че има сръчно заснети епизоди и че екипа е положил доста труд и усилие. Но оправдано ли е това усилие, след като отново се задълбаваме в една съмнително смешна и най-вече тясно – българска история, която би развълнувала и то под въпрос, само някои от нас – българите. Нещо което би било смешно само на нас българите. Така не се прави филм за световния пазар. Освен това продуцентите на филма са хвърлили сумати пари в реклама за българския пазар. Толкова много реклама, че чак става досадно. Логично е тази масирана реклама, PR и толкова много спонсори и медийни партньори да вкарат зрителите в залите веднага след премиерата. Но много скоро аз прогнозирам, че зрителите на „Мисия Лондон“ ще намалеят драстично. Ще намалеят драстично, защото филма е малко по-добър от посредствен. Но пак си остава посредствен. Защото положителните нагласи от романа на Алек Попов са едно, рекламата също събужда зрителския интерес, но филма не представлява нищо повече от поредната, сравнително сръчно скроена, но дребна българска история, която определено няма да развълнува много хора, особено извън България. Хората по света се интересуват от филми, засягащи теми, които са или по космополитни, или по-близки до техния манталитет, обичаи, до техния свят, а не от разни нашенски тъпотии. Освен това хората по света харесват оригинално заснети и талантливо режисирани филми, нещо ново, нещо по-различно, а не разни филми със съмнителни художествени качества. В „Мисия Лондон“ няма нищо оригинално, нищо ново, нищо различно от това, което досега сме гледали – все едно сме го гледали този филм някога преди, ама в друг вариант. Говоря и за визията,и за режисурата, и за актьорската игра, монтажа и операторската работа. Някои хора пишат – „професионално е направен филма“… Ама хора, в България има много професионалисти и режисьори и оператори и музиканти и много още. Но това не е достатъчно за да направиш добър филм! Трябва и талант, трябват и много други неща, които в „Мисия Лондон“ липсват. А трябва и повече професионализъм. „Мисия Лондон“ все пак доказа, че многото пари, вложени във филм имат значение, но това е също много недостатъчно за да се направи наистина добър български филм.
Хубаво би било, продуцентите на филма и режисьора Митовски да не парадират толкова с този „успех“ на „Мисия Лондон“ в България и да не се тупат толкова в гърдите, защото излишното самочувствие и позьорството, както и излишния шум около филма, ще им изиграят неприятна шега. По-скромно – по-хубаво! Ясно е, че всичко е PR и реклама, ама по-скромно, за да не се получи обратния ефект от рекламата. Скромен е и самият филм „Мисия Лондон“. Според мен не е успех, а поредната посредствена „боза“, но този път опакована в много реклама и направена с доста пари.
Нека творците и продуцентите на този филм да не ми се сърдят, това е все пак едно лично мнение, но споделено и от много мои приятели и познати!
Станиславе, не си разбрал, че се сравнява гледаемостта на филма в българските киносалони с тази на „Аватар“.
Хора, според мен сте твърде критични. За мен филмът е издържан от вс
Хора, твърде сте критични, което според мен не е уместно в случа. За мен филмът е издържан от всякъде, като няма претенции за велики художествени постижения. Много от вас ще излъжат, ако кажат че не им е въздействал и едва ли не са успяли добре да подремнат в кино салолна.
не, това не е истина, станислав и пламен под път и над път. започвам да се съмнявам това една и съща личност ли е или уникален семеен екип със склонност към графомания, който държи да присъства навсякъде. хора (или човек) обадете се на люба к., тя ще ви намери занимание.
Много плосък коментар ….