Имам си една мечта…
Жените да са жени, а не мъже.
Мъжете да са мъже, а не жени.
… и всички да са хора.
Унификацията на половете съвсем, ама съвсем не ме привлича и при мен се изчерпва с едни унисекс панталони комбат. Въпреки моите скромни опасения светът е готов да вземе своето от новото, след като толкова дълго е давал, ама от различното, старото.
Едно време беше нормално да се припознаеш в пола на човека, особено в периода на дългите коси при мъжете погледнати гърбом.
Сега е нормално да не можеш веднага да установиш пола на даден човек, като пределно ясно заявявам, че пола всъщност е … обикновен белег. Белег, ама полов.
Това звучи малко като да, ама не.
Чета коментарите по мрежата за развитието на спорта и жените-мъже бегачки. Разделението по полове и джендър роли не била проста работа, предполагам, че наистина е така.
Това, което изглежда страшно, е че с времето свикваме с несвикваемото и отвикваме със свикваемото.
Хората разбивали границите всеки ден. Това е супер и наистина е радостно, но щеше да е по-радостно, ако имаше конкретика, смисъл и най-вече ползва за останалите.
Премахването на категориите за жени и мъже в спортта сигурно може и да стане някой ден покрай цялото химизиране на процеса и аз още помня как немския тв водещ Stefan Raab бе разбит от немската боксьорка Regina Halmich.
И докато тогава немския водещ се отърва или по-скоро се размина само със счупен нос, аз виждам в този процес приближаването на утрешния ден към онзи ден от книгите, научно-фантастичните.
И тук идва въпроса и приноса на личния избор, колко наука и колко фантастика можете и искате да допуснете в живота си?
В онази вечер на паметния бой между шампионката жена и водещия мъж към екраните са се вендузирали към 7.5 милиона зрители. Предполагам, че е било добро за рейтинга.
Аз обаче се връщам към моята мечта. Ако някой застане до вас и крещи към света, че е различен, това би могло да го изпълва с топли вълни и приятни чувства, но трябва ли тогава всички да крещим световно?
Кой може да даде дефиниция за различното?
И накрая макар и да не искам ще трябва да демагогизирам популистично.
Реалните проблеми на тази земя са много и са сложни, но приоритетите по решаването им разбъркани като песни в shuflle режим.
На гладния и жадния му е се тая къде сития си паркира колата дали в предния или в задния гараж.
И докато циклим върху предния и задания, десния и левия, белия и черния, поредната дузина гладници и от предните и от задните и от левите и от десните и от белите и от черните ще се сбогува кротко и неспокойно с този свят.
А ние бихме могли да продължим да си създаваме сами проблеми и да чупим граници.
Loading tweets...
айде сега и ти, остави ги прогресивните либерали (клонящи към социалисти) да има с какво да се занимават…
Ми аз пък не съм съгласен особено. В смисъл искам жена ми да е жена, нали, в смисъл да не е няква мускулеста и тн, обаче пък и жена ми не държи особено аз да съм мускулест… и аз не съм.
От друга страна, обаче изобщо не ми пука дали жена ми ще е навлякла фуста или панталон, който видиш ли даже е с мъжка кройка?!? Е, принципно обичам жените да са с рокли или поне поли, но не ми е фатално, ако не са.
Разделението на полове е супер старо и много консервативно явление, което ще изчезне… и това е нормалното, щото ние все пак преди всичко сме хора
Имаш си една мечта… :-) внимавай какво си пожелаваш …
Мечтаех да нося комбати. Помня и онзи паметен ден, в който си взех. Бяха най-малкия номер. Уви, не ми бяха по мяра. На инат ги носих дълго. До деня, в който ме запитаха дали не сам ги взела от приятеля си. Оттогава си купувам тесни панталони. Нося и мъжки кройки, но съзнателно. И знам, че не сме еднакви. Знам също, че се объркаха нещата. Жените станаха силни, а мъжете чувствителни. От което се раждат объркани деца. Пожелавам си моето да не е такова. Наздраве, Велянски,)
Наздраве :)
Raab in Gefahr!
Рааб просто копира Анди Кауфман тогава… После обаче би Клаудия Пехщайн на пързаляне с кънки. С хандикап де.
Аз пък не ги разбирам тия вопли, честно казано малко детински ми се виждат даже (не свързано с теб, просто ми се виждат такива по принцип) :)
Случаят със Семеня мисля че е повече от ясен (тества се полът на ниско ниво и нещата стават ясни). Проблемите с химията в спорта също са отдавна ясни, че ги има, и то от десетилетия.
Преди 50 години питаха героя в „Коса“ дали случайно не е хомосексуален, щом ходи с дълга коса :)))
И сега какво? Ако Иван си има или си търси приятелка, женствена по негов вкус, каква му е работата да придиря как изглежда някоя си мъжкарана? Ми да я поздрави или подмине, пък да продължи към своето момиче. Така или иначе за всеки влак си има пътници.
Ако някои влакове минават през различни сезони по време на пътуването, каква трагедия има в това? Кое е толкова несвикваемо в тази история?
Прав си, идеята е там, че за да приемем новото и различното не би трябвало да отхвърляме старото и традиционното.
Филма „Коса“не е от 50 години.Той е създаден през 1979 година.Значи преди 30 години.Може един мъж да е с дълга коса,но когато му видиш само погледа да разбереш ,колко е мъжкар.
:)
Да, светът се обърка, даже се побърка. Безумните напъни за еманципация /погрешно определяни като борба за свобода и равноправие между половете/изигра лоша шега на всички, особено на феминистките. Хубаво е обществото да се развива и променя. Това е спиралата на еволюцията.
Но и аз като теб, приятелю искам да е ясно кой е мъж и кой е жена. Не е толкова важно дали косите ни са дълги или къси, дали жените носят панталони или не. Ако човек намери мярката всичко е прекрасно. Ще изглежда добре и ще се държи подобаващо, така че да подчертае своята женственост, респективно мъжественост.
Отвратителна е гледката на пушеща по улиците жена, която се е натряскала като казак, псува и се държи агресивно…Ами „кръшните“ мъжленца с меки китки и нежни гласчета, които искат да са модерни и да извикат на висок глас, че са гейове или другата крайност – мачовци, които са примитивни,груби и агресивни. И ужасяващата ме гледка – бременен мъж…или жена щангистка,боксьорка и т.н.
Слава Богу в моя живот мъжете са истински и се държат като мъже. От телосложението, дрехите, до поведението на истински мъже. Мъже, които обичат, закрилят, кавалерстват и са стопани на дома си. И, които не се натискат да са метросексуални,епилирани като голи охлюви, лакирани и напудрени…
Благодаря на предците си и най-вече на родителите ми, че са били достоен пример за подражание за нас. И въпреки , че не делим задълженията си на мъжки и женски, всеки си знае ролята и мястото, което Бог му е отредил. Харесва ми да бъда ЖЕНА, а мъжът до мен да е МЪЖ и да се допълваме, превръщайки се в едно хармонично цяло.
Всеки прави своя личен избор какъв да бъде. Но ако се придържаме повече към природните закони и традициите май ще е по-добре.
Демек, искаш да кажеи, драга Юлия, че кампанията на Каменица те кефи?!?
Мда сори, 30 са :)
Ами погледът на мъжа във филма не възпря държавната служителка да го пита за сексуалната му ориентация… Може би с времето сме задобряли в разпознаването?
Сещам се за един случай отпреди… (смятам два пъти :) ) 23 години, когато една доста възрастна жена (съседка на баба ми) трябваше да пътува сама с влака, съответно не можеше да се справя сама с багажа и се оглеждала някой да й помогне. В купето освен „нормалните“ хора имало „метълист“ с татуировки и пъирси, от когото тя едва ли не се изплашила като влязла и си мислила какво ли не за него. На качване роднини изпращачи й качили багажа, но кой да помогне на слизане? Когато трябвало да слиза на Стара Загора, единствено въпросният метълист сам й помогнал, още преди тя да помоли, другите гледали настрани.
В такъв смисъл визуалното/модното различие още повече губи значение.
Иначе за старото и традиционното, според собствения ми опит, мисля че няма от какво да се страхуваш.
Примерно, ако не си попадал на гей диско или купон, да ти кажа – там има всякакви типажи. Както с консервативно облекло, така и с крещящо.
Или ако идеш например на фестивал на любители на японската анимация – пак ще срещнеш богато разнообразие – някои с костюми, други обичайни тениски и панталонки, трети почти „рокерски“, и само четвърти са по-шантаво шарени…
Т.е. според мен тия моди просто разнообразяват живота, без да заплашват някакви абстрактни „устои“