Die hard BG или Умирай трудно: По пътищата в България
Драги ми Веляне,
Днес, на връщане от Кремиковския манастир се натъкнахме на следната безумна ситуация. Прелез, спуснати бариери, светлинна сигнализация, предупреждаваща за идващ влак, 6 коловоза… колите и камионите обаче, както се и вижда, изобщо не спряха, а една даже закъса на релсите.
Поздрав най-сърдечен,
Зани
П.С. Извинявам се за лошото качество на снимките и клипчето, но моето
телефонче може толкова.
Понякога се чудя какво би могло да стрестне БГ шофьорите, след като кампаниите за борба с войната на пътя се увенчават предимно с неуспех, ако следва да четем статистиките.
Когато се случи никой да не загине по пътищата през нощта, това се обявява за чудо. Посетих страницата на пресцентъра на МВР за актуална информация за катастрофите през тази година към днешна дата, но не успях да намеря такава. Въпреки това числото от 1207 документа е стряскащо като филм от силните на Тарантино.
Завършвам с връзка към страница, където има много снимки на катастрофирали коли. Идеята е следната, ако не се пазим взаимно и не караме внимателно, може някой ден и нас да ни „ъплоуднат“ там…
чукам на дърво и съ дърпам ушето със муцуркащ звук
Абсолютно има за какво! От тези хора, всеки втори е като Кърт Ръсъл в „deathproof“ на Тарантино…
„Понякога се чудя какво би могло да стресне БГ шофьорите…“ И аз се чудя – често, не само понякога. И все по-често си отговарям, особено като видя нещо такова: „Ами явно, нищо“. Ужасяващо е.
И къде у нас успяват да се скрият всички тия змейове и нереализарани Шумахеровци? Просто нямам думи.
Нищо, само личното нещастие. За повечето хора добра/лоша практика няма значение, не само при шофьорите.
Дано по-скоро се научат.