За изборите, футбола и живота в България

От velqn|Общи|1 Мнение

Въпреки тотално злощастния край на мача България – Ейре, от него станаха видни няколко принципни неща, които неоспоримо са практика по белия свят, а също и в нашата скромна и китна държава.

Принцип 1

Първият принцип касае вечната тема за КПД-то.

Най-скъпият ресурс, не винаги е най-ефективен или най-ценните активи, не винаги са най-стойностни.

Това се видя се от погребалния за България мач между нас и зеленофланелковците от Ейре.

Според winner.bg трансферната цена на Димитър Телкийски е 350 000 EUR, а тази на Димитър Бербатов е 32 000 000 EUR.

Голът на Телкийски можеше да остане златен във футболната ни история към лятото на 2009-та, пропускът на Бербатов можеше да бъде незначителен и да мине в графата случва се на всеки мач, ако просто бяхме взели трите точки.

Далеч съм от мисълта, че там някъде тайно съществува футболна школа, която бълва млади магьосници, но всички се сещате за онзи виц, в който се казваше а на времето какви магьосници имаше…

Принцип 2

Вторият принцип се свежда до идеята, че хората са хора, въпреки че измежду тях има индивиди като Майкъл Джексън, Холивуд, Боливуд и представителите от Витиз и старата школа на Студио Бояна…

Перифразирано това звучи горе долу така:

Дори и най-великите не са застраховани от това да направят грешна стъпка точно тогава, когато изхода от ситуацията се състои само във верния ход.

Обикновените хора, които правят верния ход в критична ситуация, когато той и само той е единственото решение после стават велики. След това е ясно.

Принцип 3

Ако имаш пет ябълки и ги броиш пет пъти, то те са пак пет ябълки.

Изборите за Европейски парламент ме зарадваха най-вече с по-високата изборна активност от последните такива и дадоха ми възможност да гласувам за човек, който познавам на живо.

Въпреки това, да се радваш на 38% изборна активност прилича на радостта на човек загубил едното си око, да се успокоява с факта, че все пак има още едно.

Аз макар и нескромно се чувствам доволен от повишаването на изборната активност, тъй като лично убеждавах моето обкръжение да отиде и да гласува.

Мисля, че тези три принципа са колкото противоречиви толкова и осмислящи живота ни. Ежедневната, вечната изненада е това, което налива цветни бои в сивата и прави живота по-интересен.

Ако не беше така, Бербатов щеше да вкарва всеки път по 2 гола на мач, известните и велики хора нямаше да правят издънки и грешки, а при всяко преброяване на ябълките те щяха да са повече…

Е, затова си има приказен свят.

А ние всеки ден си избираме колко процента сме в реалния свят и колко в приказния.

Тъжното, е че за повечето хора живеещи само в приказния има специални заведения.

ps.

Ако твоето мнение съвпада с моето не си прави труда за перифраза, а забий победоносен линк в социалното интернет пространство, в което живееш отчасти реално, отчасти виртуално.