За блоговете и футбола
Покрай разразилите се страсти в последно време си задавам един въпрос:
Какво е общото между футбола и блогването?
Сега ще се опитам да си изсмуча от пръстите няколко причини – не обещавам, че ще са смешни, което е целта на тази публикация, но обещавам, че ще си ги измисля в реално време, като 90% от съдържанието на този блог (знам, че си личи).
Блогването е като футбола, защото:
1. и футбола и блогването са… спортове, при това много масови и достъпни.
2. супер много хора ритат пред блога, както супер много хора списват блогове по домашному.
3. малка част от тези, които ритат/списват, го правят професионално – за пари.
4. най-добрите фубтолисти изкарват x пари на година от футбол и малко повече от реклама, това правят и най-добрите блогъри – изкарват пари (това е прекрасно)
Стрелях наслуки в twitter профила си по темата, та вижте какво мислят хората, които следя.
Longanlon: така е с повечето известни спортисти. Джордан земаше по 30 млн на сезон последно, а само от Найки гушваше по 100 годишно.
Momchil: 50% неактивни. 45% моето прасе е с най-хубаво звънче и 5% все нещо полезно за някого
bo_go: – докато си изкарвам хляба с това – що да не са важни :)
Всъщност всичко гореописано е супер и е прекрасно – печеля аз, печелиш ти, печелим ние.
Парадокс има обаче, когато Роналдиньо ти продава чипс, който едва ли толкова би нагъвал, за да може да поддържа прилична спортна форма, която да му позволява да играе на световно ниво, което пък привлича рекламодателите към него, така, че в крайна сметка той да може да ти предлага чипс.
Е, да, знам, Роналдиньо едва ли е най-добрия пример, но идеята е ясна и на малките деца.
В крайна сметка не е важно кой какво рекламира, важно е футболистите да вкарват, блогърите да пишат и чипса да се продава.
А масовостта е прекрасна, защото тук важи единствено и само принципа на мечо Пух, колкото повече, толкова повече. Така шанса да намериш това, което ти трябва расте.
Ето толкова е просто.
ps. А аз тайно се възхищавам на тримата мои приятели, единият от които няма блог, вторият няма и акаунт в лицевата книга, а последния рядко използва мобилен телефон. И пак са куул.
Loading tweets...
Аз лично разглеждам блога като един вид отдушник. Тъй като искам да се занимава с журналистика ми е и нещо като тест и упражняване на способностите. И не на последно място чесане на егоцентризма. Също така и удоволствието от цялото нещо.
Друга важна част е факта, че поне в БГ, готините блогове са списвани от готини хора, а когато завършеш контакт с готини хора ти е готино.
Същото е с мача пред блока. Хем се раздвижваш, хем има с кой да споделиш за последните изяви на Роналдиньо и пак ти е готино.
А в живота ако не ти е готино, не върви :).
А сравнението на футбол за пари и блог за пари ми е доста странно :)
И в този ред на мисли да добавя…
Извода е… пийте само кока-кола.
3. малка част от тези, които ритат/списват, го правят професионално – за пари.
Така е за жалост… както има некадърни футболисти, така има и хора, които пишат безумия в блоговете си… :)
Късметче, как само кола, бе, ке си развалиме зъбите така :).
Колкото повече, толкова повече, ха-ха, съгласен съм.
Има и още една прилика :) Има мързел и при двете. При футбола и при блогването трябва да се мотивираш.
И футболът и блогването са начини да не си самотен:)
Не мисля, че има много хора, които активно спортуват и играят футбол да се занимават с блогове.
Аз съм попадала на много блогове, в които се коментира Българският национален отбор и участието или неучастието на Бербатов в него.