The Blower’s Daughter is a … creep
Да, няма какво да говорим, Damien Rice е голям. Досега държах това видео за себе си, но сега го споделям.
Продължи да четеш →Да, няма какво да говорим, Damien Rice е голям. Досега държах това видео за себе си, но сега го споделям.
Продължи да четеш →Малко неиздавани мои неща. Почти оздравях. Култово парче в една моя „20-ка“ от казармата, в която счупих пръст. Случайно. [audio:http://velqn.com/audio/pochti_ozdravqh.mp3] ver6 original [audio:http://velqn.com/audio/ver6.original.mp3] ver5 original [audio:http://velqn.com/audio/ver5.mp3] new flame с мои вокали. така и не успях да завърша това парче от 2005-та. [audio:http://velqn.com/audio/new_flame.mp3] Искам да благодаря на човека, който ми помага нон стоп да раста…The Loser. […]
Продължи да четеш →От velqn|Общи|Коментирай пръв!
Rrrrr. Rhytm Police – Turbo Bells Алергичен съм всеки път, когато видя bells в музикално заглавиe, Jeff Mills, Mike Oldfield. В добрия смисъл. Rhytm Police – Turbo Bells е приятно рокел албумче. Рокел е комбинация от жици и синтетичен инструментариум. Иначе масово в мрежата ще срещнете определения като Rock, Electro, Indie и дори Dance-Punk. Парчетата […]
Продължи да четеш →Отваряме рубриката за новата година с Birdy Nam Nam – Manual For Successful Rioting. Звучи дори контекстуално свързано с последните събития у нас, че и по света. (c) by respective copyright owners С Birdy Nam Nam се сблъсках за първи път преди две години, когато разполагах с един стажант подвизаващ се из френско. Всъщност формацията […]
Продължи да четеш →Тишината е твоето име на ум всеки облак носи твоя парфюм всички влакове водят в твоя тунел през трупа си все към теб съм поел. Търся, влача се, денонощен и блед всяко вдишване е квадратче към теб и на всякаде тъкмо тук си била и зад ъгъла си се скрила едва. Припев: Как да те […]
Продължи да четеш →От velqn|Общи|Коментирай пръв!
Дълги алеи и прозрачни небеса горещи облаци парят търсещи крила. Дълги алеи лабиринти от цветя, цветът различен е между радост и тъга. Припев: Уморени крила небето не достигат, те угасват над бяла дъга. Уморени крила под слънцето заспиват, а дъгата топи се в мъгла. Дълги алеи, носталгична тишина, тя носи мириса на откъснати цветя. Дълги […]
Продължи да четеш →Пропадах някъде, но всичко беше истинско – страха от удара, очакването, сблъсъка. А после кацнах върху мислите и тръгнах по света, нарамил кръста си. Като медал върху ревера сив на времето оглеждах от високо всички улици. И виждах рицарите, стъпили във стремето на своите мотори с малки блудници. А Дон Кихот, прегърнал здраво чашата във […]
Продължи да четеш →