Спиране на цигари – Седмица 8 = 2 месеца!
Днес стават два месеца, откакто не тютюнопуша. За предишните 8 седмици доста неща се случиха, а много от тях се постарах да опиша. Сигурно се чудите защо всяка седмица давам този своеобразен отчет? Е, трябва да призная, че ми беше нужна помощ в това начинание. На мен не ми е за първи път да спирам цигарите, но не трябва да забравяме, че и Марк Твен е опитвал доста пъти.
Тази помощ идва от силата на споделянето и силата на опита, идва от диалога. В тази връзка аз съм много радостен, че срещнах подкрепа, а не както се шегувахме със съученици едно време в трамвая „Лелката отсреща, сеща струята гореща“…
Пробвал съм доста и различни методи за отказване от цигарите, с изключение на продуктите на химията. Ключов фактор е нивото на автомотивация, в това може да бъдете сигурни. Описанието седмица по седмица е чудесен начин за поддържане на задоволително ниво на автомотивация. Когато загубите желание и съответно автомотивация, тогава шанса да се върнете обратно нараства значително.
Към този момент съм супер доволен, защото тествах по различни начини своята автомотивация и тя се оказва доста стабилна. Даже при високо съдържание на алкохол в кръвта, желанието ми и шансовете ми да се върна обратно не се увеличиха значително. Това е успех.
Друг фактор, който често се пренебрегва е вниманието и времето, което се заделя за този процес. Спирането на цигарите и отказването на цигарите не е непременно едно и също нещо. Осъзнавайки разликата и детайлите шансовете нарастват. Разписването на всяка една седмица ми дава възможност да се връщам назад и да анализирам различните си състояния, дава ми шанс да оценя добрите/лошите неща и най-вече да не правя едни и същи грешки.
В тази връзка пиша няколко думи:
- Продължавам смело напред, седмица по седмица, месец по месец.
- Нямам цел, засега карам на принципа всеки ден без цигари е ден без цигари. Тук се сещам за един прекрасен филм с Джак Никълсън – Колкото, толкова
Аплодисменти за всички читатели, които оставиха своето мнение:
За Aleks, който хвана двама свои „отказващи“ се приятели в грях, Anna момичето, което е притежава рядката дарба да пуши само когато поиска, Haz с която обсъдихме влиянието на допамина и негативните ефекти от отказа. Поздравления за Свилен, който използва умело комбинация от твърд алкохол и разредител за каузата, Веско който е създал прекрасен сайт посветен на темата, Michel – емблематичен с пушенето на лула, И.Е Станков и неговата последователност, Emin Bei за честите му включвания.
Понеже моментът е весел и това е все пак празник ще завърша със следното:
- Пуснете си Les Rythmes Digitales – (Hey You) What’s That Sound?
- Заменете английския тест с българския по-долу и внимателно се старайте да уцелите ритъма!
Hey you what’s that sound
Everybody look what’s going down
Ahh yeah ain’t that fresh
Everybody wants to get down like that
Хей ти цигарата хвърли
и нормален живот започни
Виж как хубаво живея
без да пуша аз си пея!
Като тръгна да не пуша, ще те търся за помощ
Ако един може, могат всички!
Браво!
Два месеца!!! :-) Давай все така!
А иначе… мда, пуша лула, но толкова рядко, че на моменти забравям дори за нея… ;-)
Виж, съвсем друг експерт е Даниел Панев, който дори има цял трактат, посветен на изкуството на пушене на лула :)))
Мда, чел съм, чел съм, но аз си оставам фен на наргилето или както баба ми, която също пуши чат пат с мен, го нарича – харгилеб!
Наргилето не може да го занесеш на върха на планина, или край огън в гората, или пък на разходка. А лулата – можеш! :-)
Освен това, Шерлок Холмс и Гандалф са пушили лула (от време на време) – какви по-добри препоръки от тези? ;-)
Важното е да си умерен и в това си действие, щото никой не обича рака под никаква форма. Може би и затова напоследък дори и за лулата съм забравил почти съвсем, много рядко си доставям това удоволствие… (нищо, че лулопушенето не е толкова опасно, както пушенето на цигари) …
Сега, за наргилето, винаги може да го носиш навсякъде. Трябва ти само бензинова запалка, за да може да пламнеш леко вънгленчето, щото ония гадните химични хапчета са само за аматьори, а с дървеното вънгленче става супер!
Лулата също е готина и с много по-голяма степен на мобилност, отколкото наргилето, тук съм съгласен.
Велян – като си почнал да ги спираш – остави лули и наргилета някъде далеч още известно време…
И да – само така!
Wow, the pipe guru wrote here! I’m impressed! :-)
Шегата настрана, да, прав си, всичко свързано с тютюн – надалеч!
А иначе съм голям фен на лулите, просто рядко се занимавам с тях… Радва ме, че лулите още не са изчезнали от света ни… :)
Браво! Юнак! Само не повтаряй тъпия ми опит за тест на автомотивацията – да запалиш цигара и да се автомотивираш да не запалиш още една след нея ;)
Michel, благодаря за безкрайно ценната информация, въпреки, че още на 85-тото споменаване схванах, че пушиш лула от време на време когато си в такова настроение.
Айде честито!
Сега е вече трябва да гледаш да преминеш във фазата: „Къде ми е бил акълът, та съм пушил изобщо?!“ и победата ще е крайна и няма да има смисъл вече в броенето на седмици.
И от мен едно голямо браво и се радвай на живота без отрова!
Браво освен да кажа…“Пуша, когато искам…“ – може и така да се каже, да…Според мен бивши пушачи няма. Човек, който веднъж е бил в плен на тази наркомания, цял живот знае какво е усещането да запалиш цигара, когато си сам с чаша вино…За съжаление е вредно, както и други приятни неща в тоя живот…:)
Поздравлеиня за двата месеца!!!
Днес ми е едва седмия ден без цигари и от време на време се чуствам слаб и аха да залитна, но се обажда разума в мен, за да ме вкара в правия път.
хахах, това е като във вица за пияницата, дето отказвал алкохола.Спрял пред една кръчма и си казал: „Няма да вляза!“ А вътрешният му глас му прошенал: „Ти, ако искаш си стой тук, аз влизам!“
абе отказвад се най лесно след като се натровиш с алкохол и с цигари