RIP блоговете като форма

От velqn|Общи|11 Мнения

Неизбежното се случи. Както Еленко писа, блоговете май умряха. В интерес на истината, факт, това се случи. В крайна сметка, какво са блоговете, ако не форма, чрез която автора избира да поднесе своето съдържание?

Вчера бях с едни приятели, които застъпиха идеята, че блоговете са умрели, защото от всички милиони такива, адски малка част са наистина стойностни, но пък кой определя какво е стойностно и какво не е, като всичко е прекалено субективно?

И пак за блоговете, блогът на Нервната Акула реализира най-големия си трафик досега. Разбираемо. Това се случва, когато си адекватен на случващите се в обществото процеси.

Бих искал да размишлявам над друго. За формата и за блоговете. Аз твърдя, че съдържанието е цар. Вижте само революцията с електронните книги. Влезте в един самолет и вижте колко хора вадят хартиена книга и колко четат от Kindle. Вижте същото на плажа, вижте вашите деца, приятели, роднини, колеги.

В крайна сметка, всички четат, нали? Съдържанието е същественото, а формата, в която се поднася е просто реализация, избор на автора за начина, по който я поднася.

Съдържанието е цар

• Рисунките в пещерите с въглен
• Графитите върху стените
• Шумерските плочки
• Писания върху кожен пергамент от древни времена

Този списък е неизчерпателен, но тенденцията е ясна. Опасният момент, който аз виждам, е краткоизирането на съдържанието.

В една снимка, в един текст до 140 символа, в един кратък ъпдейт на статуса и прочие. Цялото опростяване и изместване на съдържанието от блогове към социалните мрежи и платформи е добро дошло за всеки, тъй като отпада време за поддръжка, всичките ти приятели и познати са там и прочие. Но то носи и риск.

Аз съм радетел на максимата, малкото е много. Но замислете се над следното. Преди няколко седмици Нойзи Цветков пусна един ужасно дълъг текст в един сайт. Дадох го на 5 приятели, никой не го дочете докрай. Аз също не го дочетох докрай.

Баланс

Ние сме залети от съдържание, в по-голямата си част то е повтарящо се и със съмнително качество. Затова хората очакват всичко да е кратко, ясно и сбито. Дори този текст тук вече стана прекалено дълъг, затова време за обобщение.

Книгите никога няма да умрат, както плочата никога няма да умре. Има хора, които обичат допир до истинска материя, а не електроника и такива, които искат мек, топъл звук придружено с пукането на плочата. Формата ще се променя и в бъдеще ще приема още по-причудливи абстракции. Но съдържанието ще я движи, а не обратното. Ако се фокусираш прекалено много върху формата, съдържанието ще страда от това. И обратното. Знам, защото бях там, а може би още съм там.

И последно, как щях да напиша това в Twitter в 140 символа?