Обратната връзка или още веднъж за писмата и коментарите.
Обратната връзка е като обратната, тъмна страна на Луната. Особено при блоговете. Аргументи има достатъчно за и против. Оказва се, че тъмната страна на Луната всъщност не била чак толкова тъмна. Така че може би и при обратната връзка в блоговете нещата не са толкова мъгливи. На случаен принцип потърсих в Google мнения и аргументи за и против коментарите в блоговете.
Пейо дава добра представа за хората, които оставят мнения или пишат писма. Джеф Атууд мисли, че блог без коментари не е блог. В блога на Дарън Роуз може да се прочете доста интересно мнение относно коментарите. В някои случаи липсата на коментари според него е предимство . Вече доста хора имат собствени блог страници, те могат да коментират/отговарят в собствените си блогове с линкове към тези, където коментирането не е разрешено. Това води до повече връзки и повишаване на ранга на страницата в търсачките. Нямам представа това дали и до колко работи.
Блогърите обаче, които променят правилата в движение очевидно срещат проблеми и критиката на читателя. Блоговете, които спират коментарите обаче срещат повече критика отколкото тези, които никога не са имали коментари. Дълго време мислех дали да не пусна отново коментарите в моя блог. Освен това получих писма с критика от читатели, които не одобряват липсата на коментари. Сет Годин поддържа успешно доста посещаван блог без възможност за коментар.
Решението за или против коментарите в моята страница е лично и е взето на базата на малкия ми скромен опит с блогове. В предишната ми страница axpl.org (Ascii Explanations;;) имах доста възможности да експериментирам с формата на съдържанието както и с обратната връзка. Бях пуснал свободна регистрация на потребители, а активните пишещи бяха около петима (за сметка на общо 73 потребителя). Коментарите бяха свободни в началото, после използвах Spam Karma и накрая CAPTCHA, за да огранича спама.
В следствие на това, че променях постоянно концепцията в движение, нещата се размиха и накрая взех решение да спра страницата. Предполагам, че доста от читателите смятат, че са ощетени при липсата на коментари. Но е факт, че водещи блог страници не поддържат коментари. Аз самият обичам да коментирам в други блогове и смятам, че това е удобен и лесен начин да стигнеш до автора. Писането на писма, тракбек и отговор в собствен блог остават вариант за връзка с автора.
Използването на коментари със сигурност повишава нивото на интеракция между автора и читателите. Това като цяло е добре, тъй като повечето читатели са автори на собствени блогове, така че болшинството се намира от двете страни на медала. С коментарите обаче идват и проблемите свързани с поддръжка, модерация и организация. Разбира се, спама в интернет мрежата е глобален проблем, а в случая спирането на коментарите е по-скоро радикален и бърз начин за справяне с него.
Влияе ли възможността за коментар на съдържанието? Истината е, че в интернет пространството е пълно с мнения и аргументи за или против използването на коментари. Много от авторите на тези писания сравняват предимствата и недостатъците в двата случая, но доста често изместват фокуса на темата. Блогове се пишат преди всичко с идеята на предлаганото съдържание в тях. То реално носи добавената стойност за читателите, т.е всяка авторска снимка или публикация би следвало да се третира така. Коментарите наистина отварят диалога между двете страни и тяхното подходящо използване може да се използва за подобряване на съдържанието на страницата.
Другите форми за комуникация с автора не са толкова интерактивни и не предполагат стартиране на дискусия, освен ако не се използват email групи и др., което едва ли е практика. Кое прави един блог добър? Не би трябвало това да е наличието или липсата на система за коментар. Чувстват ли се хората наистина ощетени, когато не могат да оставят мнението си? Тук отговорът е да, би следвало това да е добре, след като повечето хора имат собствено мнение и искат да го споделят. Трябва ли всеки блог да поддържа коментари? Сигурно не е лошо, но ако някой наистина има мнение, което иска да сподели винаги може да посегне към добрия стар email.
Всъщност сега си влязох в пощата и виждам, че имам две нови писма. Едното е за дървото на Левски, другото е заведение с роднинско име. Може би това с писмата работи.