Москвѝч
Москвичът е желязна кола, ама наистина. Когато карах зад него си помислих, че ако се случи да спра рязко в тази метална грамада, едва ли бих могъл да му нанеса каквото и да е щета.
Москвичът или от руски, московчанинът все още се радва на широка популярност вън и вътре в голямата мрежа. Феновете си имат собствен форум с радио, такива каквито имат всички други западни марки автомобили.
Москвичът има мигачи, но предполагам, че те не са за сложени там от функционална гледна точка, а по-скоро от чисто естетическа и дори художествена. По-стари хора са ми разправяли, че преди да доди демокрацията, когато колите били малко, а хората си живеели там, където се раждали, което не е съвсем честно, но все пак някои от тях са успявали чрез различни бракосъчетания да изместят географската си и градска принадлежност, ала въпреки това хората по населените места били все така малко, а тези с коли още по-малко, но именно последните успявали безпрепятствено да се движат по павираните и по-рядко асфалтирани улици и местейки се от лента в лента, разбира се там, където е имало маркировка, ако е имало, то въобще не използвали светлинната уредба, и по-точно мигача.
Та това са ми казвали по-възрастните хора, а аз сравнително рядко съм бил целуван от случайността да карам сред тях, та да може да заключа от собствен опит дали мигача е бил използван или не; а и акъла ми едва ли тогава ще да е бил на това място.
А ако вие сте сред тези, които с умиление са си спомнили за миговете на предната седалка на семейния москвич, топлината на губера от изкуствена вълна покрила седалките, така сякаш фабрично е направена в завода, ръчичката залепена по желание на предното или задно стъкло, която може да показва знака на победата, знака на дявола и дори един по-неприличен знак представляван от комбинация на три пръстта с преобладаващ среден и всичко закачащо се друго, което света може да сътвори и измисли и да закачи на предното огледало, то може спокойно и блажено да разгледате малко по-новите модели на АЗЛК, което по-оригиналному трябва да се зове Автомобильный завод имени Ленинского комсомола, но бе смехотворно и закачливо преименуван на ах, защо ли те купих?
Каквото и друго да изпиша и да кажа би било безполезно, като че ли не може да си оставим очите затворени пред най-голямото доказателство за издръжливостта и надеждността на тези машини, това, че те все още се движат сред нас.
Loading tweets...
не забравяй тапите от бутилка за вино, разцепени на на края на чистачките :-)
Който не е карал москвич той не знае какво е.Както едно време пастата за зъби Поморин беше толкова люта,че човек разбираше в собствената си уста как се води борбата с кариеса,така и волана на москвето се въртеше задължително с две ръце(няма серво-мерво глезотии) и само яките чичовци пиещи по две кила пърцуца за отскок го въртяха с едно космато ръчище(борбата е безмилостно жестока).Като факт може да се спомене,че Москвич е копие на американския кадилак,но с по-къс размер.Аз съм се учил да шофирам на един представител на АЗЛК по склоновете на Балкана,където е вилата ни и характерно беше през летните месеци след изкачването на голям баир да се почива,защото машината прегрява и характерна гледка на Витиня спрели 4-5 москвета с вдигнати капаци и шоферите доливат вода или разнасят пушеците от радиатора.Пътуване до морето беше ебаси приключението-поне 1 ден със спирания и почивки.На улицата в Редута имаше 3 коли и трите москвич,като уикендите задължително се правеха ремонти и стягания на колите(сега няма къде да се паркира в близките три преки).
Все пак е руска машина… няма какво да говорим….
В буквален смисъл си е железен. Този на снимката е и поддържан ;).