Малко за финансовата криза
Живеем в исторически времена, така че със сигурност периода влиза в учебниците.
Стотиците и хилядите изгубиха, на тяхно място трайно се настаниха милионите и милиардите, а някои говорят и за трилиони.
Широко се коментират управлението на данни, риск и информация.
Оказа се, че две + две (почти) по-често е равно на четири, отколкото да не е – да живее елементарната математика.
Разби се митът от холивудските филми, където 22 годишни брокери се разхождат с ферарита в цвят червен и си говорят с хазяина.
Прекалено сложните неща не носят винаги повече качество и не добавят винаги повече стойност. Помисли си само разликата в това да купиш домати от пазара и компютърна конфигурация на части.
Очевидно няма да се сбъдне мечтата на едно поколение българи, долар и лев да постигнат паритет.
В пространството изкочиха лафове като Subprime mortgage crisis и United States housing Bubble.
Пренебрегва се теорията за скачените съдове или ако на Вуте му е зле, на Нане няма как да му е толкова по-добре.
Повече хора се чудят по цял ден дали ще ги удари докато по-малко търсят изход от ситуацията.
Ще се радвам да допълниш тези мисли.
За паритета долар-лев не съм сигурен. Вече всичко е възможно.
Ако не ни удари сега ще поизчака и ще ни удари по-силно малко по-късно.
Чувствам се като в перестройка. Изведнъж разни хора започват да говорят неща на 180 градуса. Мнения, за които биха ти се изсмяли и те обявили за престъпен Марксист сега са прегърнати и от банкери и от политици.
1 милиард долара вече звучи като смешна сума. Инфлацията вече е започнала в представите.
Всичко това говори за криза, много по-голяма от нашите представи за нея.
Станишева зима… как звучи само.
Аа… Буш-зима ? Или по-скоро Буш-година…
На мен ми е някак медийно.
Да, кризата сигурно ще ни удари, но най-вероятно заради патардията, мултимилиардните интервенции и „измислените“ активи дето изхвърчат от спукания балон.
Ние честно казано няма да усетим много от кризата. Та ние не сме излизали от нея. Като си на дъното – няма значение дали има криза или няма. По-надолу няма.
До преди 1-2 г. ни удряха по масата инвестиционния размах на американските банки: „Само строителен проект ми трябва и веднага ми изсипват парите; Вас пък какво ви интересува как ще плащам кредита?! Що за въпроси задавате?! Че естествено като го построя и продам ще взема пари, сега няма отде?!“ и всякакви лауреати на мисълта. Хак да им е сега, когато кредитирането ще минава под лупа!!! Искам пак да почнат да ми дават примери – ама няма откъде!!!
лиони.
Широко се коментират управлението на данни, риск и информация.
Оказа се, че две + две (почти) по-често е равно на четири, отколкото да не е – да живее елементарната математика.
Разби се митът от холивудските филми, където 22 годишни брокери се разхождат с ферарита в цвят червен и си говорят с хазяина.
Прекалено сложните неща не носят винаг
Широко се коментират управлението на данни, риск и информация.
Ние честно казано няма да усетим много от кризата. Та ние не сме излизали от нея. Като си на дъното – няма значение дали има криза или няма. По-надолу няма.
На мен ми е някак медийно.
Да, кризата сигурно ще ни удари, но най-вероятно заради патардията, мултимилиардните интервенции и “измислените” активи дето изхвърчат от спукания балон.
За паритета долар-лев не съм сигурен. Вече всичко е възможно.
Ако не ни удари сега ще поизчака и ще ни удари по-силно малко по-късно.
Чувствам се като в перестройка. Изведнъж разни хора започват да говорят неща на 180 градуса. Мнения, за които биха ти се изсмяли и те обявили за престъпен Марксист сега са прегърнати и от банкери и от политици.
1 милиард долара вече звучи като смешна сума. Инфлацията вече е започнала в представите.
Всичко това говори за криза, много по-голяма от нашите представи за нея.