Малко авторска музика от мен
Нещо, което не съм споделял тук, е че след края на това великолепното лято възобнових музикалните си занимания. През последните 5 години активността ми в тази област изглеждаше минимална, от една страна заради завръщането ми към инструменталната и акустична музика, а от друга страна заради най-баналното обяснение – липса на време.
Това с липсата на време е дежурното обяснение мейд ин БГ, така че едва ли мога да прокарам този номер пред себе си.
Последните години оставят назад във времето един огромен куп от недовършени парчета, много безсънни нощи превърнати в един разпилян труд. Във файлово измерение, а и във времево нещата изглеждат така. През тези пет години не съм спирал да дълбая и да експериментирам със звук и най-вече с идеи, само през 2008-ма година съм бил далеч от творческия процес.
През 2007-ма година съм направил скромен напън, който още може да се чуе, но до ден днешен съм изумен от факта, че съм кръстил един от добрите си инструментални парчета – почти оздравял или almost healed. Заглавието е било работно и е останало така както много други вече плакаха…
След това прекрасно лято бях обзет от идеята да се освободя от всичката техника и инструменти, които съм събирал с годините, тъй като не вярвах повече да се занимавам отново. Повярвайте ми, това не е като карането на колело – забравя се.
Единствената причина, заради която не успях да трансформирам скромното ми домашно студио в някое по-хубаво колело за спускане, беше един много специален човек, всъщност толкова специален, че тя спи в момента на 2 метра от мен.
Нещо повече – след като ме спря да зачеркна една доста солидна част от своето минало, тя ми помогна да направя най-добрата връзка между миналото, настоящето и бъдещето. Как се случи това? Възобнових заниманията, което си личи по тъмните кръгове под очите и успях дори да обогатя колекцията си от музикални джаджи. Реших, че не трябва да избирам между класическата китара, електрическата, виртуалните синтезатори, ритъм машините и купищата ефекти. Понякога не трябва да правиш избор.
Ще използвам блога си като мини трибуна да публикувам музиката върху която се трудя. Ще качвам парчетата в SoundCloud – тарикатски сайт за разпространение и споделяне на музика, който видях при nname.
MySpace е тооолкова шарен, че направо е VIP.
Музиката ще се разпространява под Creative Commons, защото така ми харесва, а специфичните условия ще видите в SoundClound профила.
Днес споделям две парчета.
Заглавието на първото е Promise, няма някаква история зад това семпло име, може би по-скоро това беше първия напън и обещанието е към мен самия. Да се лъжеш сам е най-гадно, всеки знае.
Представлява спокойно и мелодично парче с характерен топъл, аналогов звук. Толкова топъл, че още пари.
Promise изпълнено от оркестър velqn
Второто парче се именува Tier – животно на немски език. Нямам представа какво толкова животинско може да има в него. Засега няма да споделям оригинала, а силно редактираната версия в реално време с помощта на PadKontrol-а. Всъщност преди малко спрях да въртя разни копчета и да натискам разни падове, така че резултата е обясним.
Tier изпълнено от оркестър velqn feat. двама цигани на тупани
Ще бъде 5 часа и 50 минути – време е за лягане, че слънчо скоро ще изгрее.
Веляне, страхотно – и парчетата, и постинга. Поздравления!
Желая ти успех. Музиката е ключът към душата. Между другото, даваш ми добра идея – да използвам и аз моето малко интернет местенце за да представям не-особено успешните си музикални творения. :)
Парчетата са си чудесни, не знам защо си бездействал 5 години изобщо :)
Охооо, музикален талант. Бравос.
Хубаво е, че отново се занимаваш активно с музиката.
Много трябва да си благодарен на тази, която спи на два метра от теб, вземи да й направиш палачинки. :-)