Лидия за словото

От velqn|Общи|2 Мнения

Много добър текст от Лидия Стайкова относно свободата на словото.

Прави ми впечатление, че много хора се опитват да пренесат моменти от реалния живот вътре в мрежата, а по този начин се генерира допълнително шум. Лафът на Лидия за изпускане на парата е толкова актуален сега, колкото беше и преди 10 години, колкото ще бъде и след още 10 години.

Ако гледам хубав филм и пиша за него в блога си, има шансове да повлия на няколко читателя в избора си за следващ кинофилм.

Ако не ми харесва правителството, външната политика или времето, мога безконечно да пиша за тях и какво от това? Нещата са различни.

Забелязвам, че българските блогосфери работят понякога в режим на домино ефект. Всъщност това е нормално, тъй като сме малка нация и ако аз познавам теб, а ти познаваш трети човек, със сигурност четвъртия човек ще е близък познат на първия. А всички четири пък познаваме със сигурност един и същи пети човек.

Малко са блогърите, които списват интересни и различни неща и се радвам, че все пак има български такива.

Защото крачката между google.bg и google.com става все по-малка за мен и се усещам, че все по-често и все по-бързо я правя.

Разбира се, в това няма лошо. И тук може да отдадем чест на заклеймения фактор глобализация. Но не вярвам в цялата интернет блого манджа да е само това подправката.

Една от тайните подправки със сигурност е съдържанието. Колкото по-добро, по-различно, по-интересно и т.н., толкова повече читатели, референти и т.н.

Колкото повече изпълнение на любимото действие с копаенето и пастирането (copy&paste), толкова повече се доближава до dir, dnes и drugi.bg.

Но е хубаво, че всеки прави всичко и пише всичко, каквото и когато си поиска. И никой не е длъжен да чете, който и каквото да било. В един такъв момент интернет пространството се авторегулира, ако аз пиша само за коли едва ли тук често ще минават хора, които се интересуват от пътувания и пътеписи, нали?