Как да решим проблема с пушенето
Изглежда, че само аз имам „уникалния късмет“ да попадам винаги на… пълни с хора заведения. Така излиза, че или аз наистина съм „късметлия“ или заведенията наистина са празни, затварят масово, съкращават хора и икономиката на България е на път да се разсипе поради факта, че в заведенията не се пуши.
Бил съм на двата бряга, разбирам и уважавам тютюневата индустрия като всеки бизнес, разбирам и уважавам също тези, които не обичат тютюневия дим.
Цялата патардия е абсолютно излишна и никога няма да има доволни. Кой харесва законите? Никой! Но трябва ли да ги спазваме? Абсолютно.
С ръка на сърцето трябва да признаем, че сега е много по-добре. Няма да изброявам причините и сляп може да ги подуши.
Пушенето на цигари, пури, наргилета за мен е лукс. Хубавата цигара/пура е скъпа и луксозна стока. Същото важи и за алкохола. Разликата е само едно във вредата, която се нанася индиректно/директно на околни хора. Консумацията на алкохол в малки количества не пречи на околните, но големите количества също причиняват неприятности и неудобства за хората в едно заведение. Много добре знаете защо.
Цигарите за съжаление пречат директно и веднага. Алкохолът също е вредител, но сега не карат пиячите да излизат навън, нали?
Затова смятам, че има две възможности.
Запазване на статуквото
Лесно е, защото закона не се променя. Цигареното/Ресторантското лоби ще продължи да саботира и вдига шум, но в крайна сметка хората ще мигрират изцяло на електронни цигари. Не виждам проблем да се запази статуквото.
Клубовете, клубовете
Създават се клубове със „специален“ режим, където пушенето е разрешено. Допускат се само пълнолетни хора, влизането става с пропуск – членска карта. Държавата одира здрав данък от членовете на клуба, защото, както казахме, това е лукс. Правят се проверки нон стоп. При регистриране на посетител, който не отговаря на условията за членство, клуба се наказва и се дава „жълт“ картон. При повторно нарушение лиценза се отнема.
За да може даден клуб да кандидатства за специален режим, то той трябва да отговаря на строгите технически изисквания за аспирация, вентилация и прочие.
Така например, ако аз имам 5 приятели пушачи и искам да излизам с тях, аз като непушач ще имам възможност да си изкарам членска карта, да плащам на клуба и данък на държавата, но да се забавлявам с моите приятели сред кълба от цигарен дим.
Понеже това изглежда на пръв поглед несправедливо спрямо консуматорите на алкохол – предлагам цените на алкохола да скочат.
В България от няколко века играем пиянството на един народ и е крайно време това да ограничи. Алкохолът трябва да поскъпне, като се използват държавните механизми за регулиране на данъци и такси и се остави възможност на частния бизнес да свърши своята роля в условията на пазара.
За хората с по-скромни възможности или за тези, които разбират от варене, държавата да разреши домашната продукция срещу ясни критерии, които обвързват собствениците на казани с определени отговорности в това число признаването и поемането на риска за здравето от домашно приготвяне/консумиране.
Как печели бизнеса?
Бизнесът може да организира всякакви промоции, така, че клуба да е винаги пълен. Пример:
– Понеделник – клубът работи без цигарен дим – 20% намаление на алкохола
– Петък/Събота – в клубът се пуши, но пък получаваш отстъпка в таксата за членство (регулирано от държавата + бизнеса)
Това е нахвърляно на прима виста, но със сигурност е един възможен път напред. По този начин всички ще бъдат доволни, държавата ще печели, бизнеса ще печели, а хората ще продължат да се тровят по собствено желание.
Опитвах се да откажа цигарите поне 20 пъти, но никога не ми се получаваше за жалост. Не знам вече какво да правя и аз.
Подкрепям идеята!
След дискусии във ФБ с разни хора и аз достигнах до подобна мисъл – създаване на пушални:
1. Името „Пушалня“ е важно и задължително.
2. Вентилацията се контролира строго, може с черна кутия.
3.Прочети още на velqn.com
Звучи добре. Според мен прекалено сложно идва на нашите законотворци да разработят подобен вариант, да видим.
Тук има два незасегнати проблема:
1. Целта на тези ограничения е намаляване броя на пушачите и на заболелите от болести, предизвикани от тютюна. За постигане на тази цел трябва доста строги закони за тотална забрана и спазването им. Във Великобритания пушачите вече са 20%, докато тук сигурно са 40%.
2. Работещите в тези „Пушални“ също ще бъдат изложени на риск от заболяване без да имат избор. Възможно решение е да се повиши категорията на труд в такива заведения, да са с по-високо заплащане и осигуровки, както и намалено работно време и по-голям отпуск и т.н.
За всичко това обаче, включително за строгите изисквания за вентилация, трябва силна държава, която да следи за спазването им. А нашата не е такава.
Според мен най-добрият вариант е тотална забрана с надеждата, че макар и да има не много строг контрол и нарушители, след време самото общество да осъзнае ползите от живота без дим и пушенето да бъде изкоренено не от закон и правителство, а от гражданите.
За да се откаже един човек от пушенето е нужна ВОЛЯ! Без нея няма как да стане. Електронни цигари, хапчета и т.н. – едва ли ще помогнат.
Идеята е интересна, но трудно приложима. А грозната истина е, че на голяма част от горепосочените места продължава да се пуши, въпреки закона и вредите върху околните.Моята лична позиция е за пълното елиминиране на тютюнопушенето на обществени места. Спазването на тези правила не е толкова сложно, изискава се малко воля, култура и загриженост за хората на които се нанасят директни и безвъзвратни вреди.
Най-добрият и доказан начин е да се прочете книгата Не пуша вече (Алън Кар). Тази книга отказа всеки един от моите приятели и познати, който я прочете. Наистина работи безотказно.
Не помня вече колко пъти се опитвам да ги спра.Не знам до воля ли опира или до убежението че трябва.
Един човек беше казал че е най-лесно да спреш да пушиш, лично тойги пирал хиляди пъти. Всичко е до ума и волята на човека. Но за съжаление аз също съм зависим от никотина! Поздрави и успех на пушачите с отказването на тютюневия глад.
И аз смятам, че консумацията на цигари и алкохол е не само лункс, но и един огромен и излишен разход и недоумявам как много хора се оплакват всеки ден, че парите не им достигат, а същевременно хвърлят луди пари за цигари и алкохол.
Не искам да звучи като реклама, но аз спрях цигарите – минах на електронни. Сега пуша където си искам, не вредя на околните, вредя по- малко на себе си и не мириша на пепелник :) А да, разхода ми за изпаряване е 10 – 20 лева на месец.
Аз също отказах цигарите (след няколко неуспешни опита)! Нито книга би помогнала, нито други заместители – уж по-малко вредни, поне според мен. Ако нямаш нужната мотивация или инат, е доста трудно. Предложенията за промоции по заведенията са интересни! Дано скоро се приложат!
Определено вариантът с електронната цигара е удачен към момента, понеже ти спестява много разходи, а и можеш да си пушиш спокойно в заведенията. Като цяло народът ни може да няма какво да яде, ама за цигари и алкохол винаги ще намери пари, то затова сме и на такова дередже…
Мого актуална тема в последните месеци и наболяла пак на последък. Идеята с клубовете за която пише в статията ми допада, но по начина по който е предложена ще бъде в ущърб на „приятелите непушачи“, защотото те ще трябва да плащат „за услуга която не използват“ и пак някой е „прецакан“. Може би такива лица трябва да не плащат такси, а просто да попсват една декларация че са запознати че вътре се пуши или че са съгласни около тях да се пуши, или нещо от сорта.
Темата е доста сложна и винаги ще има недоволни. Аз все пак съм на мнение че варианта със „зала за пушачи“ и „зала за непушачи“ беше (и би бил) най-доброто решение на въпроса поне за близките няколко години, през които трябва да се работи по други начини срещу тютюнопушенето преди да се стига до такива резки крайни мерки и забрани. И разбира се, искам да наблегна на „зала“, а не „кът за пушачи“, защото доста заведения и ресторанти инвестираха големи суми пари за да направят истински такива „зали“ и те са най-потърпевши от пълната забрана.
Друг е въпросът, разбира се, колко се спазва тази забрана. Мога със сигурност да кажа че се спазва на макс. 5% в малките населени места. Там заведенията в които се спазва са празни, защото в съседното дават чашки с лед/вода, вази и какво ли още не вместо пепелник и позволяват да се пуши.
В момента, не можеш да си направиш в клуб или място за провеждане на търговска дейност в който се пуши.
Ако е частен клуб/собственост, не можеш да извършваш търговска дейност. Ако е „обществен“ (каквато и дивотия да се има предвид под това определение) нямаш право да пушиш.
Бих посъветвал автора да прочете законодателството точно по тази точка.
Две различни зали, е мъртвородена идея. Просто заведенията трябва да решат кого искат да обслужват и оттам нататък да си поемат аудиторията.
Нека да Ви припомня ЗАЩО има отделни зали за пушачи и непушачи. Преди години, закона не задължаваше заведенията да обслужват непушачи. Нито един собственик на заведение не се е интересувал от тях. И тъй като никой не иска да Ви обслужва, Вие настояхте закона да Ви го гарантира. Нека повторим. Поради факта, че нито един собственик на заведение не се е интересувал от непушачите като таргет група, Вие настояхте да се приемат поправки в закона, които да Ви гарантират, че собствениците на заведения ще Ви обслужват, без значение доколко това е рентабилно за тях.
Автора може да заяви с ръка на сърцето, че около него няма заведения които да фалират, но ако има път, нека намине през София, Дружба1 и да похапне във „Вкусна Гозба“ намиращо се на пазара. Ако го намери. :)
Също може да опита да поседне в „Еделвайс“ намиращо се срещу блок 108. Ако има някой който да го обслужи.
Ако ми позволите да цитирам един хАмериканец…
They who can give up essential liberty to obtain a little temporary safety deserve neither liberty nor safety.
Benjamin Franklin
Аз съм закоравял пушач от близо 35 години. Мога смело да кажа, че забраната, спрямо мен има положителен ефект. Защото когато съм в заведение, вместо да наставям цигарите една от друга, през час излизам да пуша навън, а зимата по-рядко. Ако всички пушачи разсъждават като мен няма да има проблеми със законодателството. Дори това да се осъществи, сигурен съм, че ще се намери някой умник от законотворците да предложи други репресии срещу нас пушачите.
21 години пуших. Накрая стигнах до 3 кутии на ден. Цигарите се спират рязко от раз, иначе не става. Всичко е в главата. Въпрос на воля. Вече 7 години не пуша!