Готов ли си за промяна?

От velqn|Общи|1 Мнение

Страницата на Българската (Професионална) Армия обяснява надълго и нашироко защо би трябвало да избереш професията на войника. Справка в страницата показва следните свободни работни места:

– Сапьор

– Оператор на пулт, дърводелец

– Оператор на пулт, заварчик

– Старши стрелец – зенитчик

– Разузнавач – снайперист, той и шофьор

– Химик – разузнавач

– Компресорист, той и шофьор

– Химик – дегазатор

– Шофьор, той и линеен надзорник

– Майстор по ремонт на оптически и кабелни линии, той и шофьор

– Началник на ретранслационен пункт, той и шофьор

Пълният списък със свободни професии може да видите тук.

Страницата убеждава в ползите от професията, аз съм служил, макар и за скромните 6 месеца, но беше въпрос на личен избор, тъй като имах възможност да „пропусна“. Повечето военнослужещи избират сигурността на държавната работа, не на последно място са социалните, здравните и финансовите преференции. Последното го преписах от сайта, признавам си. Макар кадровите военнослужещи да ползват 30 работни дни отпуска годишно, тяхното възнаграждение е 1,2 средни месечни работни заплати за страната. Без да се включват добавките за прослужено време, специфични мисии и вредни за здравето работни условия.

Има интервюта с различни кадрови военнослужещи. Ето и малко от техните мнения:

– Най-важното е, че се научих да работя с колектив в стресови ситуации

– Армията ми дава самочувствие, не само у мен – забелязвам го и колегите

– Готов съм за мисии, било то Ирак или Афганистан

– Станах кадрови войник, защото тази работа ми носи много положителни емоции

– В армията съм от 6 месеца. Това ми беше детската мечта и се радвам, че се реализира. Ще бъда от първите жени, които ще патрулират в Ирак.

Страницата е официална на МО на РБ, даже вместо страница е използвана думата „сайт“. Аз попадам за първи път на този „сайт“, макар че явно той е онлайн от 2005-та.

Моето влизане в казармата беше тясно свързано с девиза на „сайта“ – готов ли си за промяна. След дипломирането ми исках нещо различно от това да бера ягоди в чужбинско или да си търся постоянна работа, именно поради факта, че не бях служил. Даже „ускорих“ нещата, за да мога по-бързо да „влеза“. Почти в същия момент, в който попаднах там, разбрах че изпращам 6 месеца си от живота си по дяволите. Разбира се, Армията не е за всеки. Интересно ми е дали има блогове на български военни? С интерес бих зачел…

Така или иначе за мен това си остана съкровенно, защото е различно да поставиш линк в страницата си, да напишеш хубаво парче, да нарисуваш красива картина и да си промениш тотално всекидневието и обкръжението, както става в казармата. С посланията на страницата „твоето бъдеще може да започне оттук“ и „стани един от нас“ Министерството на Отбраната агитира младите хора да се присъединят към Армията. Нека утре и другите министерства да излезат с билбордове, модерни страници и да предлагат работа на младите хора.

Засега винаги съм бил зает в частния сектор, но с удоволствие някой ден бих работил на държавна работа – когато му дойде времето. Апропо, ако известно време не публикувам в „сайта“ си, значи нищо чудно да видите галерия в Flicker със снимки на новите ми колеги и военната ми униформа.

Засега започвам с една стара снимка от донаборната ми военна служба. Тя показва как братовчед ми и аз (вдясно) приемаме нормална, силно въглехидратна храна на клетвата, след 40 дена „обучение“.

И, разбира се, една последна, заради която си струваха шестте месеца. Аз съм вляво, а до мен е незнаен войн от Пловдив, който си падаше по тунинговани коли. Може би беше горд собственик на Opel Calibra, но не го твърдя силно.