Брюксел раздавал чипове
Понякога, като чета заглавията в родното оф и онлайн пространство, имам силно изразено усещане за матрицизиране, хиперболизиране и съвсем леко преувеличаване.
Ето, чета в dnes.bg, че Брюксел ни слага чип ЛОТАР.
В europe.bg чета по-точна информация:
The EU to introduce unprecedented EU funds monitoring system in Bulgaria
Bulgaria is to become in June the first EU member where specially developed software for control over EU funds absorption shall be introduced. The monitoring shall also follow the level of completion of projects financed by the EU, according to the EC spokesperson Eva Kalujinska cited by the Bulgarian National Radio (BNR).
The system is called „Lotar“ and has been developed by the offices of the „Regional Policy“ Directorate to help Bulgarian institutions receive at any time a full and realistic picture of the process of project implementation, EC spokesperson announced.
Излиза, че сме едни от щастливците, при които тази система ще се внедрява за първи път. Ако влизането на България в ЕС бе един своеобразен проект, то ми е много интересно как сега протича фазата по стабилизация.
От добрата практика знам, че някои компании стабилизират по две години промяната, резултата от даден проект, та ми е интересно с нас ли какъв ще бъде случая.
Но сега се връщам на темата с мой коментар.
Веселото тъжно
Може би е крайно време да се радваме по-малко на закачливи и весели заглавия, които циркулират в офф/онлайн пространството. Практиката показва, че почти всичко, което изглежда на пръв поглед смешно, на втори поглед не е толкова смешно вече, а на трети дори става малко тъжно. Понякога става много тъжно.
Тъпи заглавия за масите (и столовете)
Гледам нещата през собствената си плоскост, чупя ги през моята призма. Бих искал да виждам по-сериозни заглавия, като отварям широко популярна страница, каквато е dnes.bg. За всичко останало си чета един друг седмичен вестник.
Голямо зло. Малко зло.
Това е малкото зло. По-голямото се реализира с внедряването на системата Лотар, т.е. след като Брюксел популярно ни сложи чип. Не визирам въобще системата за управление и мониторинг на средствата от ЕС, а причините довели до нея. Ако ЕС беше една голяма детска градина, ние сигурно щяхме да сме в най-палавата група от деца.
Децата, макар и непослушни и трудно управляеми, все пак са деца, а тук говорим за големи, зрели хора. Писал съм го не един път, ще го напиша отново. Не обичам генерално да вадя изводи, всяка ситуация и случка може да се сведе до прилична уникалност и да се търси адекватно, специално, обособено решение, така че да се реши най-качествено, най-бързо и разбира се, с най-малко пари.
Проактивност и тоалетна хартия
Може би се чудиш каква е връзката между проактивността и тоалетната хартия. Макар и малка, има. Трябва ли да напълним гащите и след това да търсим тоалетна хартия? Може да се случи, но не е добър вариант. По-хитро е да имаме тоалетна хартия и тогава няма да се притесняваме в подобна ситуация.
Реактивност и пълните гащи
Как действаме ние – чакаме да стане проблем, а след това сме супер добри в решаването. Или поне се опитваме. Действаме реактивно, не проактивно, колкото и тъпо да звучи. Е, докато действаме така, винаги ще сме в неприятно положение.
Къде сме?
Представи си, човек, който здраво е напълнил гащите. Мирише гадно, неприятно е за него самия и за околните. Самият Duke Nukem е казал shit happens, т.е., случва се, не е толкова страшно. Е, нашият човек се опитва да ни лъже за положението, но около него толкова смърди, че чак не се трае. Най-нормално е да потърси ибрика и тоалетната хартия и да се приведе малко във вид.
Засега си оставаме с неприятния мирис, на кой ли му пука?
Преди време попитах дали ви е замирисало или даже вече се опръскахте: http://lydblog.wordpress.com/2007/10/26/eternal-stench/
Точно за децата, дето акат, но не могат да си избършат дупето става въпрос.
Отдавна съм на мнение, че е нужен много ЯК мониторинг на всякакви проекти, които не се самофинансират.