Българите сме добри шофьори. Да, да.

От velqn|Общи|11 Мнения

Като човек, който прекарва поне 30 минути средно на ден в колата, искам да споделя мнението си за един фундаментален мит. Митът, че българите сме добри шофьори.

Предполагам, че точно тук на последното изречение много хора ще се вдигнат на ура, но ще се опитам аргументирано да обясня, защо доброто шофиране не се изчерпва с вдигането на 320 км. по магистрала Тракия.

За целта ще опиша няколко типа шофьори, заедно с техните отличителни белези и личен стил на шофиране. Понеже съм сочен за джентълмен ще започна с често срещания шофьор от женски пол.

Шофьорът жена

Шофьорът жена или жената шофьор – тази комбинация се оказва еманация на сблъсъка между два свята. Отличителният белег на този тип шофьори е често срещаното нанасяне на лек грим или фон дьо тен. Най-вече в спряла кола чакаща на задръстено кръстовище при червен светофар. Най-добрите представители на този вид успяват в движение да приложат върху себе си молив за устни и внимание… спирала за очи. Сами може да си представите колко неприятно може да бъде в случая дори лекото пътно транспортно произшествие. Този тип шофьори демонстрират доста колоритен и различен стил на шофиране. Може да ги срещнете буквално във всяка една кола, малка, голяма, собствена, на лизинг, добронамерено преотстъпена от някой чичко-паричко, служебна и т.н.  Характерно за стила е непрестанното и несъзнателно объркване на посоките.  Много често наляво всъщност е надясно, а по-рядко напред се интерпретира и като назад. Най-добрите представители от този вид са жените шофьори на тролейбуси, а в много редки случаи и при най-добрите се стига до управлението на рейс Икарус тип 280.70E от тези с хармониките.

Шофьорите жени са супер интересна тема, на която мисля да посветя отделна публикация. Продължавам с втория генерален вид – шофьорът мъж. Шофьорите деца и други непълнолетни форми не са обект на разглеждане в тази публикация, с тях би трябвало да се занимава МВР. Ако са извънземни – БАН.

Шофьорът мъж

За този вид едно е ясно със сигурност – в България всички момчета се раждат с придобито умение за управление на моторно превозно средство. Това мотопеди, мотори, коли, джипове, багери, трактори, моторни лодки – всичко, което върви на бензин или на нафта и се движи по земята. Най-голямата извадка от този тип са цивилните шофьори. Следвани са от абсолютно култовите за гилдията шофьори на такси, на маршрутни таксита, шофьори на градския транспорт, на тирове и на последно място се нареждат шофьорите на линейки.

Цивилният шофьор

Трудно може да познаете този тип шофьор само по отличителния белег. Това може да бъде мъжът в костюм в съседната кола с малкото дете на задната седалка или гологлаво момче в скъпия и лъскав спортен джип отпред. Може да го срещнеш в стара Жигула, а той да носи кожено рокерско яке за връхна дреха с долнище от анцуг за по-голямо удобство. Автомокасините трудно се намират, но някои индивиди все още си ги пазят и на драго сърце карат с тях.

Този тип шофьори карат често, но не винаги по собствено желание. Една голяма част от тях возят жените си насам и натам, дават и взимат децата си от детска градина или училище. Ако в стара Жигула видиш наблъскани повече мъже, то голям шанс има те да са майстор + бригада и да отиват на поредния строеж. Тази част от мъжката гилдия на шофьорите обича да казва, че кара прилично. Често срещано е при промяна на посоката на движението да не се използва мигач, тъй като мигача е направен само, за да прецака релето на колата по-бързо. Прави впечатление, че колкото е по-скъпа колата, толкова по-малко се налага спазването на правилника за движение. Градацията на това твърдение е напълно реализирана при цивилния шофьор с голата глава и скъпата кола. Този подтип обикновено се придвижва с по-големи коли тип джипове, така че може да наблюдава движението почти като шофьорите на рейс Икарус – отгоре. Личният стил на шофиране е демонстрация на умела смесица от импровизация с правилника за движение и спазване на всички знаци и отличителни линии по желание. Последното е обобщаващо за стила на цивилния шофьор мъж. Той може да кара добре, ако иска, но да не е луд да кара по правилника, като тези около него си правят каквото поискат.

Таксиметровият шофьор

Това е! This is it, ама не на Michael Jackson. Шофьорите на такси са най-добрите шофьори! В последните години се наблюдава задочна битка между тях и шофьорите на маршрутки, но ще стигнем и до тях. Сега обратно към класиката. Шофьорът на такси е най-добрият шофьор. Той кара с такава увереност, сякаш баща му е бил шофьор, дядо му е бил шофьор, а прадядо му е измислил двигателя с вътрешно горене. Как ще познаеш подобен шофьор и какви са отличителните му белези? Последното би било много лесно, тъй като те карат най-често…жълти коли. Разбира се, не всяка жълта кола се управлява от такъв шофьор.

Тези шофьори не използват предпазни колани, защото предпазните колани са създадени от тъпаци за тъпаци. Те стягат много неприятно и създават тотален дискомфорт при управлението на автомобила. Шофьорите на такси са чували, че предпазните колани всъщност имат и предпазваща роля, но това не е много сигурно. Освен това, шофьорите на такси не катастрофират, така че не им трябват. За личният стил на тази част от гилдията трудно може да се говори. Най-добре е да се използва максимата – колкото шофьори на таксита има, толкова стилове на каране съществуват. Все пак следващите 5 факта за общоприети за гилдията.

1. Шофьорът на такси не го интересува дали линията е непрекъсната. Той може да се движи свободно и в двете платна, когато и както реши.

2. Първото правило важи и за двойно непрекъснатата линия. Още повече – дори и тройно непрекъсната линия да имаше таксито пак би я престъпвало.

3. Предпазните колани и светофарите са за тъпаците. Това, че има червена светлина не означава, че шофьорът на такси не може да мине. Напротив.

4. Шофьорът на такси може да пуши с едната ръка, да говори по телефона с другата и въпреки това да управлява перфектно автомобила сякаш с две ръце.

5. Шофьорите на такси са най-добрите шофьори, ако не беше така нямаше да има култовия филм със заглавие Шофьор на такси и участието на младия Робърт Де Ниро. И още по-младата Джуди Фостър.

Шофьор на маршрутно такси

Това е новосъздадена класа от шофьори, които непрестанно се опитват да отнемат първенството на таксиметровите шофьори. Тук всеки анализ би бил недостатъчен, тъй като имаме много случаи на преливане от едната сфера в другата. И все пак, как ще познаеш шофьора на маршрутно такси? Задачата е много проста, ако видиш шофьор, който кара товарен бус с прикрепени пътнически седалки и номер отгоре, това най-вероятно е маршрутка. Пълна гаранция може да имаш само при гледката на претъпкани хора в буса. Това със сигурност ще е маршрутка. Характерен белег за тази класа е мобилният телефон. Мобилният телефон всъщност олицетворява връзката между шофьорите от една и съща линия. Това се обуславя от перфектния синхрон, който колите в една линия трябва да спазват. Всяка кола знае тази пред и зад него къде се намира и колко риби вози. Рибите са хора, това да е ясно. Именно заради това тези шофьори приличат на оператори в Кол Център – само дето едновременно с това се налага да управляват моторно превозно средство, най-често пълно с доста хора заради атрактивните цени, а доста често им се налага да връщат и да развалят пари. Това е изкуство. Личният стил, който тези шофьори демонстрират, е доста близък до този на таксиметровите шофьори. Ето няколко основни правила за тази гилдия.

1. Шофьорът на маршрутното такси задължително винаги трябва да говори по мобилен телефон с колегата си пред или зад него. На светофарите се позволява и директен контакт на полуотворен прозорец с колегата в обратното платно. Всъщност тези шофьори могат да спрат където и както си поискат, за да разменят ключова информация с колегата.

2. Шофьорът на маршрутното такси винаги се оплаква на колегата си по телефона, че бройката му е малка. Колкото и да е пълен буса, винаги може още. Още!

3. Маршрутните таксита са превозни средства със специален режим, въпреки че в правилника е по-друг начин. Затова, ако видиш бус с номер отгоре в насрещното просто отбий и го остави да мине. Все пак те следват график.

Шофьорът на тир

Ако си в съзнателна възраст и си над 25 години, то има голям шанс да си гледал на видео непреходните филми с участието на Шварценегер: Командо, Теминатор 1 и Конан Варваринът. Ако се замислиш как си имал редкия шанс да се докоснеш през видеото до това творчество ще разбереш, че най-вероятно таткото на най-добрия ти приятел е бил тираджия и затова семейството е било въоръжено с видео и с филми! Това се дължеше на факта, че тираджиите пътуват много и от край време. Типичният шофьор тираджия няма безкрайно отличителни белези сам по себе си, но това не важи за неговата кабина. Кабината на всеки тираджия представлява втория му дом, тъй като там той изкарва една голяма част от живота си. Къде в път, къде в спане, къде в компанията на някоя труженичка на любовта. Кабината на тираджията е неговият прозорец към света и като такъв притежава всички отличителни белези на собственика си. Често срещани са различни висящи предмети, среден пръст на пружина или знаме на любимия отбор, пискюли и броеници и като за финал няколко плаката на любимата певачка. Всъщност по плакатите ще ги познаете, старата генерация разчита на Лепа Брена, докато новата вече е заложила на сезона на дините. Тираджиите демонстрират добър личен стил на шофиране. Това са шофьорите, които карат огроооомни  и мощни камиони по целия свят. Тираджиите често подсказват с фарове дали може да ги изпревариш или не, но не трябва да се разчита прекалено много на това. Рядко правят нарушения, защото при този обем от мухата лесно става слон. Именно поради размера ПТП-тата с тирове са ужасни по своя мащаб и последствия.

Шофьорът в градския транспорт

Това са шофьорите, които доказано стават най-рано. Шофьорите, които са виждали най-много фенове на Левски и ЦСКА. На един път. В един рейс. И в нетрезво състояние. Това са шофьорите, които с времето обръгват на цялото пиянство на един народ. Характерно за тях е, че също притежават кабина като тираджиите и тя им дава възможност да се отделят метафизично от тялото на автобуса и от пътниците в него. Шофьорите на градския транспорт също са корифеи, те карат огромни и не толкова огромни превозни средства из тесните градски и селски улици, като могат да продават билети на пътниците само срещу точно приготвена сума. С тях е забранено да се говори, макар, че истинския шофьор на рейс има винаги столче за приятели, които се качват от първата врата и сядат до него на раздумка. Те са лесно познаваеми поради спецификата на превозното средство, което управляват. Шофьорите на градския транспорт прилежно спазват правилата за движение и рядко си позволяват да нарушават. Макар те също да спазват разписан график никога няма да видиш рейс на две гуми в насрещното както при маршрутките. Освен това тях не ги интересува колко пътници има в рейса.

Неусетно стигаме и до последните

Шофьорът на линейка

Тази гилдия е доста специфична, напрежението огромно, а доста често от техните умения зависи нечий човешки живот. Шофьорът на линейка е опасна професия и доказателствата за това са многобройните катастрофи, които се случват с линейки. Работата е опасна и луда, а тези шофьори имат привилегията да карат превозни средства със специален режим. Познават се много лесно, поради специфичната сирена и светлини. Случва се специалния режим да се използва и за неспециални цели, но при това положение пак си длъжен да спреш и да направиш път. Шофьорите на линейка са като едни GPS устройства, те трябва да са в състояние за минути да стигат до всеки знаен и незнаен адрес. Работата им прилича на куриерската, само където пратката е жив товар и трябва да се пази.

Готов съм на драго сърце да актуализирам описанието на различните гилдии шофьори с вашите коментари, стреляйте!