БМО – блог модифицирани организми

Вече има толкова много експерти, които може да те открехнат как добре да списваш и поддържаш блога си, така че на втората година спокойно да блогваш от палубата на скромната си яхта, закотвена на някое тузарско пристанище.

Именно затова спрях да чета (толкова често) разни блогове като problogger и др. Колкото и ценни неща да има вътре, те никога не са съобразени с нашата интернет действителност, така чисто и просто – тези неща не работят. Не и у нас.

Което може да се разглежда като похвално, защото евентуално е знак, че интернет публиката ни е напредничава и по-отворена, но един бърз преглед из коментарите под статии в популярни новинарски сайтове ще ти избие тази мисъл от главата.

Човек и добър блог да води, рано или късно разбира, че задникът върху тузарската яхта най-вероятно няма да е неговия, или поне не е от блогване.

Пиша тези неща като човек, който инвестира не малко свободно време в три страници, на които има google adsense. Месечната равносметка винаги е между 20$ – макс. 35$, което освен че покрива нуждите за хостинг (най-хипократското оправдание) по-скоро начесва крастата през 3-4 месеца да осребриш по един чек и да изпиташ, ако не друго то морално удоволствие.

Всеки блогър в даден момент пробва различни схеми, което първо е прогрес и второ дава шанс на списващия да намери място, което му е интересно.

Пък част от магията на писането (воденето на блог) е твоето интересно да бъде интересно и на други хора.

Ако потърсим аналогия между изкуството на писането и изкуството на музиката, то може да открием доста интересни примери. Един от тях идва направо от немската атомна музикална машина Kraftwerk.

В едно свое видео интервю Florian Schneider дава да се разбере, че не познава Massive Attack, събрано с индикации от други интервюта излиза, че той не слуша много друга музика освен тази, която създава. В друго видео интервю Karl Bartos, също бивш член на групата, споделя мнение, че няма нищо лошо в това да се копира и дори го поощрява. Той казва, че няма лошо да се имитира, дори дава пример с Beatles, които на млади години са били под голямо въздействие на Elvis Presley, Chuck Berry, Ray Charles и др.

Какво интересно казва Karl Bartos?

1. Първо човек си харесва нещо, идея, текст, музика, снимка.

2. После го имитира

3. След това го смесва със собствена философия и индивидуалност

Bartos казва накрая, че е важно работата да се свърши. Типично по немски, нали?

В тази връзка всеки минава през различни верижни блог игри от сорта на:

1. Разкрий кой таен супер герой си след работа (късно вечер сигурно повечето наистина са супер герои задвижвани от магическа течност с високо съдържание на алкохол).

2. Кои пет книги би взел, ако отидеш на самотен остров, където има библиотека, но тя се оказва празна, за сметка на това е пълно със супер яки мацки и пичове, но пък ти си обречен до края на дните си да си четеш само тези пет книги?

3. Участвай в поредното блог състезание тип бързи, смели, сръчни – линквай до полуда текстове базирани на разни ключови думи.

Примери – много.

Смисъл – аха, аха да намеря и ми се изплъзва.

Полезност – 0%

Хумор, сатира и забава – 10%

Е, какъв е изводът скъпи читатели?

Позволявам си да отправя препоръка към тези от вас, които имат блог или евентуално са на път да образуват такъв. Не се впускайте във всяка такава инициатива тип юруш на маслините. Вижте първо маслините как са, добри ли са, вкусни ли са, може ли да почерпите някой с тях, преди да купите 1 кило и да ги изхвърлите след два дена.

Някои от верижните блог игри са интересни и забавни, но повечето са тъпи, досадни и душегубещи.

Повярвайте ми, пиша ви, защото и аз съм бил там, и аз съм ял от развалените маслини.

Ако не ви се занимава да навържете няколко последователни изречения в смисъл винаги може да преминете към другата страна, тази на микро блогинга (twitter).

Публикувано на 17.03.10 | Етикети: , , | RSS за мнения RSS за мнения

Подобни:

♥ Читателят е цар, царю попълни анкетата! ♥ Равносметка за ВО3 и седем години блогване ♥ Бегематично 24 – Краят на дърветата

10 Мнения • Включи се!

Коментирай веднага ↓ Върни се в началото ↑

Ани на 03.17.10

Много добре! Напоследък мисля над същите неща, защото ми прави (лошо) впечатление засилващата се тенденция “като нямам какво да кажа, ще пиша за актуалното на деня – Великден, Коледа, Свети Валентин, какво-писал-Пешо-в-блогосферата, яяя-нова-верижна-игра, новините, сензациите на деня и прочие”. Сякаш повечето хора възприемат блоговете си като реакция на външния свят, не като израз на вътрешния им такъв. Не че аз, например, много съм станала добра в това изразяване – по-скоро обратното. Добре е да има първо мисъл и после Enter, ако може. Блогването не го възприемам като спорт – всеки ден по 100 лицеви опори, иначе не ставаш. Но – свят широк, хора всякакви. ;-)

wakeop на 03.17.10

Да… нещо такова си мислех и аз сутринта…

И докато при темите за писане е нормално това, което на един е интересно, на друг да е скучно, то при верижните игри и блог състезанията, ако след първите 2-3 пъти не ти остане усещането за безсмисленост и празен трафик…

Уф. Многоточия, защото ще има обидени :)

velqn на 03.17.10

Да, така е. Аз ги пиша тези неща, защото и аз съм участвал дори организирал подобни … простотии.

Просто е тъпо, безсмислено и се чудиш кога е спам и кога не е.

Прасунсен на 03.17.10

1. Много съгласен :) Наскоро се чудих за какъв дявол ги правят и сега като гледам, че споменаваш Проблогър, май се досещам – попрочели са това-онова и са решили, че е много яко да се копират тъпи чужди модели (който иска да се обижда).

2. Въпросните простотии, както и всичко, което е прекалено лесно за правене и не носи реална стойност на читателя, имат същия никакъв ефект и при чужди блогове, така че това не е някаква локална специфика. На един блогър, който блогва от палубата на яхтата си, се падат няколко стотин хиляди блогъра, които четат за неговия успех, следват му съветите, кликат му по рекламите и си мечтаят някой ден и те да са “там горе”.

Ancho на 03.17.10

Поздравления за поста. Хората се взимат много на сериозно – на кой са ме повече “последователите” , кой бил най-коментиран, аудиторията много милионна не знам какво си, бутончета за гласуване… става нещо като Кой е по-по-най само, че без Бате Енчо :)
p.s. За рекламата – мани го този addsense, аз вчера спазарих един банер за две бири :), сега търся още някой рекламодател да спонсорира картофките и ще съм абсолютно морално удовлетворен
Наздраве :)

Миглен на 03.17.10

Това за имитирането и аз го правя и поощрявам, нормално е да се учим от другите, но и да придаваме както ти си изразил своя философия на нещата. Частица от себе си. Не разбирам защо си успял да си самопричиниш отвращението да четеш коментари в новинарски сайтове. Качествените коментари са в авторските блогове – тези, на които автора е написал кой е и какъв е като твоят, моят и цялата блогосфера. Верижните игри не са чак толкова лоши, но всеки има мнение.

@Прасунсен: Сякаш у нас никакви чужди модели не действат в никоя сфера.

Леков на 03.17.10

Аз забелязвам, че колкото по-грамотна е публиката толкова по-малко пари вадиш от реклами, а и не само. Иначе много добре си написал нещата!

MacTeP на 03.17.10

Не си съвсем прав. Ако човек му се занимава може да си докарва някакви пари от блогване дори и нас. Разбира се цифрите не са нищо кои знае какво. Аз примерно смело мога да се похваля, че от моя блог си докарвам има няма 200-300 лева на месец. За последния месец даже и с малко повече мога да се похваля, но имах доста неочакван трафик та от там падна някой лев.

Реално ако човек може да направи 4-5 по-прилични блога може да си се издържа от това.

lyd на 03.18.10

И аз тази сутрин се чудех дали някой се интересува от факта, че храната, която винаги държа да имам в хладилника е сирене или пък кои са 6те неща, които много ме радват …

Персийска котка на 03.18.10

Честно казано, не мисля, че някой може да се издържа от блогове. Допълнителен доход – да, но само толкова. Имало е времена, когато разни хора са станали богати от блогове, но тези времена са свършили вече, уви.

Коментирай!

Върни се в началото ↑