Малки думи за големия Michael Jackson
Пиша тук, защото в twitter и неговите 140 символа няма как да се изкажа за MJ. Не вярвам и царя на минималистиката да може.
Ще ти разкажа как се влюбих в Queen. През далечната 91-ва година, бидейки на 12 години, живеещ в Германия, Бон, аз нямах представа за изкуството на Queen.
Два дена след смъртта на Freddie в училище имахме специална лекция на тема СПИН, запознаха ни с живота на Freddie и с творчеството на Queen.
Седмица след смъртта на фронтмена по MTV имаше Queen уикенд. Музиката ми се стори супер интересна и се зарибих необратимо .
Нима сега няма подрастващи тийнове, които могат да се зарибят на музиката на Michael? Това лошо ли е?
От разни туитинсинуации изглежда, че е лошо.
Или по-скоро трябва да си бил фен на някой, докато той е бил жив.
След това сигурно не се брои, или?
Изкуството толкова ли е преходно, колкото е човешкия живот?
Сега за Michael Jackson.
Michael Jackson спокойно може да бъде една мерна единица за звезда. Не вярвам да има някой, който в съзнателна възраст да е посещавал музикален клуб и да не се е поклащал на негово парче или ремикс.
Michael Jackson е синоним на провалена пластична хирургия и е недоказан педофил. Съгласен съм, че това е гадно, но каква връзка има с музиката?
Axl Rose също може да е манекен на злата пластична хирургия, но ще остане в музикалната история, нали?
Както и за Кърт Кобейн. Това, че той се застреля (или го застреляха) промени ли по някакъв начин възприятието на музиката на Nirvana?
Аз съм бил в ранна детска възраст фен на Michael Jackson и ще продължавам да бъда, като не държа ти да правиш като мен.
А спазването на приличен тон и демонстрацията на малко уважение и признание отдавам на възпитанието.
Щото на Michael Jackson (вече) му е през оная работа дали аз или ти го харесваме или не.
Но ние сме още тук и трябва да сме хора, или поне да се опитваме да се преструваме на такива.
За жалост картината представлява огромна армия от включени вентилатори, а хората хвърлят ли, хвърлят ли лайна в тях.
Публикувано на 26.06.09 | Етикети: изкуство, музика |
RSS за мнения
Acnapyx на 06.26.09
За добро или лошо, оказа се, че в Twitter хората по-често разкриват истинското си лице. И ако примерно в блога мислите са вчесани и представени в подходящ “за пред обществото” вид, в Twitter можеш да разбереш какво всъщност мисли по въпроса въпросният човек. И да си направиш съответните изводи.
Имаще време, в което се възхищавах на Майкъл, време, в което по аналогия с една култова сцена в Back to the Future си задавах въпроса – не е ли вече твърде олдскул за новото поколение, и време, когато го съжалявах за това, че всички му се нахвърлиха с обвинения за педофилия и какво ли не.
Най ми е тъжно, че нямаше шанса да изнесе поне един концерт от знаменитото “завръшане” – за да видим всъщност дали още в него има онзи заряд, който през 80-те го направи суперзвезда. Макар че… може би именно такъв, с имиджа и клиповете от 80-те е най-добре да остане в спомените ни.