Der Twitter Syndrom

twitter Der Twitter Syndrom

Започнах да ползвам twitter услугата в края на 2006-та година, а това горе на картинката ще да е последния ми публикуван “twitt”.

Тогава най-якото на twitter беше масовото sms съобщение, при което пускаш един sms на нарочен номер и го получават всички твои приятели.

С нескрит интерес си разглеждам старите twitt-вания и се чудя колко и какво ли полезна информация ми дават:

  1. Icon_lockAre pieme6:53 AM Nov 21st, 2006 from txt

  2. Icon_lockzapochna rabotnata sedmica. Same shit – different day!9:20 PM Nov 19th, 2006 from web

  3. Icon_lockto the sleep yo!12:14 PM Nov 19th, 2006 from web

  4. Icon_lockFifa time, boyz and girlz!
  5. Icon_lockV bilkova sam!12:20 PM Nov 18th, 2006 from txt

и други…

Сега наблюдавам как twitt-ването се активизира със същата лавинообразна сила както стана и с блоговете, с facebook и др.

Актуализирането на статус се превръща в маниакално-култово развлечение и личен приоритет на милиони потребители.

Ефектът може да бъде много вреден, веднага давам пример.

Потребител сяда с приятели в заведение. Поръчва си бира. Започва да пие, но не му се услажда. Бирата е вече наполовина, а потребителя все още не изпитва така познатия кеф от разливаща се пенлива течност. Еврика! Вади мобилно устройство,  актуализира статуса си в twitter/facebook и така мечтания кеф се случва.

А някъде там първите супер интелигентни роботи хитро протриват механични ръчички и се готвят за техно революцията…

ново:

Някои блогъри като Райна пък алтернативно актуализират един блог постинг за цял месец с подобна twitter терминология.

ново:

Много добра статия на Аспарух за отмъщението на twitter или клипово/стрипово съзнание.

Публикувано на 16.04.09 | Етикети: , | RSS за мнения RSS за мнения

Подобни:

♥ За каузата ♥ Социалните мрежи и съдържанието ♥ Facebook спам

10 Мнения • Включи се!

Коментирай веднага ↓ Върни се в началото ↑

voxy на 04.16.09

туитенето е за самовлюбени егоцентрирани типажчета, отделно се е напълнило със спамери пускащи линкове към всяка глупост която сътворят в блоговете си, се едно ако го следя в туитър не мога да му следя и блога, ако искам, ами трябва да ме спами с купища линкове

dzver на 04.16.09

аз туитя с някви работи, дето ми хрумват, обикновено глупости и много се забавлявам с това.

не ми се отдава да ъпдейтвам статуси от вида “пия бира”.

Acnapyx на 04.16.09

Аз дълго се съпротивлявах, накрая просто предпочетох edno23. Статуси не пиша, просто като е нещо свръхкъсо и текстово, че в блога не ми е кеф да съм кратък :)

И.Е. Станков на 04.16.09

На Туитър, както и на блоговете, им е хубавото, че никой не те принуждава да информираш, че имаш запек. Ако го правиш, това пък никого не принуждава да го чете.

По твоя пример: вървиш по улицата и виждаш супер интересен клошар. Нямаш фотоапарат. Не можеш да го пуснеш във велян.ком. Тъпо ти е.

Дали го правиш в Туитър или в блога е въпрос на жанр.

velqn на 04.16.09

Съгласен съм с жанровото определение, но аз по-скоро обръщам внимание в/у статус манията, която ни залива отвсякъде и по-специално facebook и twit shit.

Michel на 04.16.09

На някои Twitter му харесва, на други не. Аз, например, не понасям Facebook. Нямам акаунта там, не искам и да имам.

Имам блог. Имам Twitter. Забавни са ми, често — полезни. Не следя много хора, не Twit-вам много, но понякога е готино.

На който не му харесва — не ползва! ;-)

Радо на 04.16.09

Извън темата – супер негативен си станал.

Rayn@ на 04.16.09

Аз пък през април реших да си тиутвам ето така – http://tzvetkova.wordpress.com/2009/04/ :-)

Twitter цитати: Колко много можете да споделите в 140 символа — Креативен.ком на 04.18.09

[...] Синдромът Twitter. Негативния ефект на социалните мрежи: “Потребител сяда с приятели в заведение. Поръчва си бира. Започва да пие, но не му се услажда. Бирата е вече наполовина, а потребителя все още не изпитва така познатия кеф от разливаща се пенлива течност. Еврика! Вади мобилно устройство,  актуализира статуса си в twitter/facebook и така мечтания кеф се случва.” [...]

pippi на 04.19.09

На мен twitter ми харесва. Да напишеш нещо смислено в 140 знака раздвижва мозъка доста добре. Е, не че аз винаги ги пиша смислени де…;)

Коментирай!

Върни се в началото ↑