velqn.com представя: Зани и как да стигнем до работа
Сигурно сте свикнали вече да виждате тук снимки от Зани, сред които има доста бисери. Този път тя попадна като гост в рубриката velqn.com представя. Направо падна, но добре че беше с бънджи. Всъщност това на снимката е тя. Приятно четене!

Как да стигнем до работа
Драги ми Веляне,
Днес нямам снимка за теб, но и за нищо невиждано няма да ти разкажа. Всъщност, търся решение…
От едно известно време обмислям да си взема кола, с която да си бръмча насам-натам. За късмет на околните (хи хи хи), аргументите „против” надделяват. Надделяват винаги, когато видя неподвижните и тъжни от задръстването МПС-та, чакащи най-после да минат светофара. Надделяват и при зловещия спомен за синята зона около работа. : )
И все пак, когато се налага да споделяш 40 квадратни сантиметърчета „свободна” площ в тролея, автобуса или маршрутката с още поне двама пътуващи, идеята за личното пространство изглежда направо нелепа. Десетки натъпкали се доброволно хора, с опцията да намерят място поне за още един… Как да не искаш да си с кола?!
По едно време си мислех за колело. При положение, че липсват нормални алеи за велосипеди, шансът да стигна жива до работното място намалява с 25% (изчислено е по сложна математическа формула!). Вариантът отпада.
Преди пътувах с трамвай, но го спряха, защото някъде си по бул. Цар Борис III оправят вероятно 50 метра релси. Пътуването с трамвай си е направо върхът, сравнено с автобус или тролей. Много трака обаче е изключително проветлив, просто защото мотрисите за изгнили. Понякога, когато вали навънка, вали и вътре, но това се среща и при другите транспортни средства на масовия градски транспорт. Предвижваш се относително бързо, въпреки кроткото му полюшване по релсите.
На мястото на трамвая, от СКГТ пуснаха възможно най-прашните и малки автобусчетав София, които съзадават допълнителни предпоставки за задръстване. Става ясно, че и това отпада като опция. Поне докато не заработи отново трамвайчето…
Нека видим как стоят нещата с метрото. Ах, великото софийско метро… За мое голямо съжаление, не спадам към живущите привилегировани 2-3 квартала, които го ползват.
Наскоро гледах филм за летището в Хонг Конг. Хората са го построили върху нищото за близо 8 години, като са изградили и модерна инфраструктура, която да го свързва удобно и бързо с центъра. Няма място за сравнение…
Като изключим варианта с летящото килимче, остана единствено да ходя пеша. За целта сутрин трябва да излизам най-късно в осем без десет, което изначава, че трябва да се излюпя поне в шест и половина! В противен случай рискувам да съм ходещо зомби. Предвид факта, че доста хора го правят всяка сутрин (за ставането рано говоря) и нищо им няма (поне на пръв поглед), може пък да не е толкова зле. Само трябва да се екипирам. След като днес за малко не ме бутна едно 260, докато си ходех кротко по пешеходната пътека, се замислих дали да не си купя поне каска. От тези жълтите. Може да не ме предпази от големия страшен автобус, но пък от падащи саксии и мазилки вероятно ще.
С това се изчерпват възможностите, за които съм се сетила… май. Отворена съм за свежи идеи!
Поздрав най-сърдечен,
Зани
Емин Бей на 09.26.07
добра рубрика се заформя